Чернооката блондинка [bg]

„Ланиганс“ беше от онези фалшиви ирландски кръчми с изрисувано с детелини огледало зад бара и лъскави цветни снимки на Джон Уейн и на Морийн О’Хара по стените. Сред бутилките на рафта имаше кварта „Бушмилс“ с нахлупено шотландско карирано кепе с помпон. Шотландия, Ирландия, все тая. Барманът обаче изглеждаше автентичен, нисък и разкривен, с глава като огромен картоф и с коса, която някога е била рижа.

— Какво ще пиете, момчета? — попита ни.

Джо Грийн беше облечен с измачкан сив ленен костюм, който някога сигурно е бил бял. Когато свали сламената си шапка, ръбът остави морава вдлъбната следа по кожата му. Той измъкна голяма червена носна кърпа от вътрешния джоб на сакото си и попи челото си, което беше плъзнало толкова нагоре по черепа, че Джо скоро щеше официално да си стане плешивец.

Настанихме се прегърбени пред бирите си и облегнахме лакти на плота.

— Божичко, колко мразя лятото в този град! — възкликна Джо.

— Да, много е зле — съгласих се.

— Знаеш ли кое ме дразни най-много? — Снижи глас. — Нали се сещаш как боксерките се набират нагоре по чатала топли и влажни като компрес, мамка му!

— Може би не носиш подходящи боксерки — предположих. — Консултирай се с госпожа Грийн. Съпругите ги разбират тези работи.

Той ме стрелна с кос поглед.

— Нима?

Очите му бяха като на хрътка, с отпуснати клепачи, с печален и измамно глупав поглед.

— Така се говори, Джо — отвърнах, — така се говори.

Известно време отпивахме мълчаливо от бирите си, избягвайки собствените си очи в огледалото срещу нас. Барманът Пат си подсвиркваше мелодията от „Майка Макрий“5 — наистина, направо не вярвах на ушите си. Може би му плащаха да изпълнява истинската музика от старата родина в града на ангелите.

— Какво изрови за онази странна птица Питърсън? — попита Джо.

— Немного. Хвърлих едно око на доклада на патолога. Господин П. здравата е пострадал през онази нощ. Някакви улики кой го е премазал?

Джо се засмя. Смехът му звучеше така, все едно се празни тоалетно казанче.

— Ти как мислиш? — попита той.

— На Латимър Роуд надали е било много оживено по това време.

— Било е събота вечер — поясни Джо. — Хората пъплят край онзи клуб като плъхове в ресторант.