Чернооката блондинка [bg]

— Замисли се — казах на Джо, — ако не е загинал Питърсън, тогава кой? И дали наистина е било катастрофа?

Джо превърта думите ми в главата си около минута, отделяйки особено внимание на скритата мръсна история.

— Подозираш, че Питърсън е инсценирал всичко, за да изчезне, така ли? — попита.

— Не знам какво да подозирам — отвърнах.

Пристигнаха новите бири. Джо продължаваше усилено да размишлява.

— Какво искаш да направя?

— И аз не знам — отвърнах.

— Не мога просто да бездействам, нали?

— Би могъл да ексхумираш тялото.

— Да го изровя? — поклати глава той. — Кремиран е.

Не ми беше хрумнало, а трябваше, разбира се.

— Кой разпозна Питърсън? — попитах.

— Не знам, ще проверя. — Вдигна чашата си, после отново я остави. — Боже мили, Марлоу — поде той по-скоро скръбно, отколкото гневно, — всеки разговор с теб ми създава само ядове.

— Такъв съм си аз, само ядове — признах.

— Ха-ха.

Побутнах чашата с бирата си един-два сантиметра встрани, после я върнах на предишното ѝ място, точно върху пръстена от пяна. Спомних си как Клеър Кавендиш направи точно същото преди няколко часа. Влезе ли ти в главата една жена, всичко ти напомня за нея.

— Съжалявам, Джо. Може би всичко това е пълна измислица. Може клиентката ми само да си въобразява, че е видяла Питърсън. Може да е било зрителна измама или пък е гаврътнала повечко мартинита.

— Ще ми кажеш ли коя е?

— Знаеш, че няма.

— Ако тя се окаже права и този тип наистина не е мъртъв, ще трябва да издадеш името ѝ.

— Може би. Обаче още не се води следствие, така че нищо не съм длъжен да ти казвам.

Джо се облегна назад на високото си столче и ме измери продължително с поглед.

— Слушай, Марлоу, ти ме потърси, забрави ли? Аз си имах съвсем спокойна сутрин, бюрото ми беше празно, само една изчезнала ученичка, въоръжен обир на бензиностанция и двойно убийство в Бей Сити. Нищо работа. А сега трябва да се притеснявам дали този тип Питърсън не е уредил някой клетник да бъде прегазен, за да може самият той да се изпари.

— Ако искаш, забрави какво ти казах. Може наистина да се окаже фалшива тревога.

— Дааа — и онази ученичка може да е отишла на гости на баба си в Покипси, кратуните на клетите италианчета също може случайно да са били продупчени с по един куршум. Разбира се. В света има колкото искаш неща, които само отвън изглеждат сериозно. — Той се смъкна от столчето и взе сламената си шапка от бара. Лицето на Джо става мораво, когато нещо го подразни. — Ще проверя още някои неща около смъртта на Питърсън или който там е умрял и ще ти се обадя. А междувременно ти дръж клиентката си за ръката и я увещавай да не се тревожи за своя Лазар, защото ако е жив, ти ще го намериш, иначе да не ти е името Догхаус Райли6.

Обърна се и се отдалечи, потупвайки си бедрото с шапката. Добре мина, Марлоу, казах си. Добра работа. Барманът се приближи и благо ме попита дали всичко е наред. О, разбира се, отвърнах му, всичко е чудесно.