Един ден от залеза на света [bg]
- Автор: Сароян Уильям
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ФАМА
- ISBN: 978-954-597-372-7
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един ден от залеза на света [bg]». Краткое содержание книги:
— По-добре не разчитайте на това. В събота на децата се позволява да останат будни до късно — понякога до единайсет часа, понякога до по-късно.
— Елате на вечерята, Йеп — рече Замлок. — Убеден съм, че ще ви е приятно да се запознаете с моите приятели.
На улицата по-големият брат каза:
— Добре направихте, че не приехте поканата. Единият от нас трябва да присъства на всички разговори, които водите със Замлок, а той не покани никой от двама ни. Благодаря, че му отказахте.
— Не обичам да водя делови разговори, докато си хапвам и пийвам.
— Сигурен съм, че му направихте добро впечатление — каза по-малкият брат.
— И той ми направи доста добро впечатление.
— Какво мислите за него?
— Разбирам, че иска да продуцира поставянето на пиеса и да спечели пари. Ще ми се да видя договора и мисля, че трябва да го запознаете колкото се може по-скоро с условията, които очаквам.
— Трябва да поработим с него — рече по-големият брат. — Няма да е лесно. Трябва да измислим начин да му изложим фактите, без да го шокираме прекалено.
— Защо. Шокирайте го. Няма проблеми.
— Ще намерим начин.
Братята се качиха на едно такси, а той тръгна обратно към хотела. Приятно беше да се излежаваш там на леглото денем.
Той взе ключа си и шепа телефонни съобщения и се качи в стаята. Вдигна щорите, погледа още веднъж линията на хоризонта, следобедното слънце между сградите, а после прегледа внимателно съобщенията. Сам Золотов от „Ню Йорк Таймс“, дъщеря му, Зак, офисът на Хенри Хайам. Отново дъщеря му. Отиде на телефона да й се обади.
— Татко, толкова се радвам, че се обади. Утре е събота и Ван ще ходи на бейзболен мач с Кити Делмонико, а пък аз никъде няма да отида.
— О, ще отидеш, защото аз ще те заведа.
— Къде?
— Къде ти се ходи?
— Къде можем да отидем?
— Ами почти навсякъде.
— Къде все пак?
— Можем да отидем да обядваме и после да прекараме приятен следобед. Можем да прескочим до зоологическата градина в Сентръл Парк. Или да посетим Музея на модерното изкуство и да разгледаме картините, а после да гледаме филм. Ще изберем някой много стар — филм, който вероятно съм гледал, когато съм бил на твоята възраст. Искаш ли аз да реша къде да отидем?
— Да, ти реши, татко.
— Ще прегледам „Ню Йоркър“ и ще видя какво дават на различните места. Ще ти се обадя утре сутринта.
— Не, тази вечер.
— Добре, тази вечер. Ще намеря нещо наистина хубаво.
— Благодаря ти, татко.
— Няма защо, Роуз Мускат.
— О, какво име! Как само ме нарече, татко! Роуз… уф! Мускат… уф!
— Да, тези имена са тежки, нали?
— Ами Мускат… няма как да се избавим от това. Обаче Роуз! Роуз не подхожда на Мускат.
— Кое подхожда?
— Не знам, но нещо друго.
— Помисли си за име, което наистина харесваш, и така ще ти викаме.
— Възможно ли е?
— Няма нищо по-лесно.
— Тогава ще си помисля. И ти си помисли. Ти по-добре от мен се оправяш с имената.
— Ще се постарая, но не съм кой знае какъв специалист по имената.
— Първо, защо си ме кръстил Роуз?
— Това е любимото име на фамилията.
— Така ли?
— Да. Така се казваше майката на моя баща.
— Ами Ван?
— Така се казваше бащата на моята майка.
— Така ли се дават имената?
— Този е един от начините.
— Какви са другите?
— О, има много други начини. Преди четири-пет години Бюрото по преброяване на населението изготви доклад по въпроса за имената. Имало едно семейство някъде в Алабама, бащата — фермер, майката — домакиня, и шест или седем момчета и момичета. Горе-долу на всеки десет години Бюрото преброява населението — поименно. Около сто седемдесет и пет милиона души, един по един, записва се поне малкото име и фамилията на всекиго поотделно, но на повечето се вписва и презимето. Някои от тях имат две, три или четири презимена. Това семейство в Алабама обаче било различно. Когато служителят от Бюрото посетил семейството, бащата бил навън, работел във фермата. Майката седяла на люлеещ се стол с най-малкото си дете в скута. Друго дете пълзяло по пода. Трето играело на двора. Четвърто се било покачило на едно дърво. Пето било с баща си. А най-голямото момче било във военноморския флот. Служителят поискал от майката да каже имената на децата си. Тя рекла: „Това тук е детето в скута. Онова там е детето на пода. Онова, което е навън, е детето на двора. Онова, което обича да се катери по дърветата, е детето на дървото. Момчето, което върви след баща си където и да отиде той, е детето на татко. А онова, което е във флота, е детето във флота.“