Един ден от залеза на света [bg]

— Татко, толкова се радвам, че се обади. Утре е събота и Ван ще ходи на бейзболен мач с Кити Делмонико, а пък аз никъде няма да отида.

— О, ще отидеш, защото аз ще те заведа.

— Къде?

— Къде ти се ходи?

— Къде можем да отидем?

— Ами почти навсякъде.

— Къде все пак?

— Можем да отидем да обядваме и после да прекараме приятен следобед. Можем да прескочим до зоологическата градина в Сентръл Парк. Или да посетим Музея на модерното изкуство и да разгледаме картините, а после да гледаме филм. Ще изберем някой много стар — филм, който вероятно съм гледал, когато съм бил на твоята възраст. Искаш ли аз да реша къде да отидем?

— Да, ти реши, татко.

— Ще прегледам „Ню Йоркър“ и ще видя какво дават на различните места. Ще ти се обадя утре сутринта.

— Не, тази вечер.

— Добре, тази вечер. Ще намеря нещо наистина хубаво.

— Благодаря ти, татко.

— Няма защо, Роуз Мускат.

— О, какво име! Как само ме нарече, татко! Роуз… уф! Мускат… уф!

— Да, тези имена са тежки, нали?

— Ами Мускат… няма как да се избавим от това. Обаче Роуз! Роуз не подхожда на Мускат.

— Кое подхожда?

— Не знам, но нещо друго.

— Помисли си за име, което наистина харесваш, и така ще ти викаме.

— Възможно ли е?

— Няма нищо по-лесно.

— Тогава ще си помисля. И ти си помисли. Ти по-добре от мен се оправяш с имената.

— Ще се постарая, но не съм кой знае какъв специалист по имената.

— Първо, защо си ме кръстил Роуз?

— Това е любимото име на фамилията.

— Така ли?

— Да. Така се казваше майката на моя баща.

— Ами Ван?

— Така се казваше бащата на моята майка.

— Така ли се дават имената?

— Този е един от начините.

— Какви са другите?

— О, има много други начини. Преди четири-пет години Бюрото по преброяване на населението изготви доклад по въпроса за имената. Имало едно семейство някъде в Алабама, бащата — фермер, майката — домакиня, и шест или седем момчета и момичета. Горе-долу на всеки десет години Бюрото преброява населението — поименно. Около сто седемдесет и пет милиона души, един по един, записва се поне малкото име и фамилията на всекиго поотделно, но на повечето се вписва и презимето. Някои от тях имат две, три или четири презимена. Това семейство в Алабама обаче било различно. Когато служителят от Бюрото посетил семейството, бащата бил навън, работел във фермата. Майката седяла на люлеещ се стол с най-малкото си дете в скута. Друго дете пълзяло по пода. Трето играело на двора. Четвърто се било покачило на едно дърво. Пето било с баща си. А най-голямото момче било във военноморския флот. Служителят поискал от майката да каже имената на децата си. Тя рекла: „Това тук е детето в скута. Онова там е детето на пода. Онова, което е навън, е детето на двора. Онова, което обича да се катери по дърветата, е детето на дървото. Момчето, което върви след баща си където и да отиде той, е детето на татко. А онова, което е във флота, е детето във флота.“