Един ден от залеза на света [bg]
- Автор: Сароян Уильям
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ФАМА
- ISBN: 978-954-597-372-7
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един ден от залеза на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще платя петдесет.
— Това е глупаво.
— Дори и така да е.
Ленард му даде името и номера на един от най-големите билетни агенти в града. Цената беше шейсет долара за два билета, но бяха за най-хубавите места — в трета база, по думите на агента.
— Ще ги взема — рече и тогава агентът каза:
— Ще ви се обадя пак след няколко минути.
— Не разполагате ли с билетите?
— Мисля, че мога да ги доставя, но не съм сигурен.
— След колко време ще знаете?
— След пет минути.
Агентът се обади пак и каза:
— Човекът иска сто долара за двата билета… но са за най-хубавите места.
— Кой е човекът?
— Един мой приятел. Просто билетите са свършили. Той се е разболял. Не може да отиде.
— Ако кажа, че ги вземам, ще ги получа ли или трябва пак да му се обадите?
— Получавате ги.
— В такъв случай аз ще ви се обадя след пет минути. Трябва да съм сигурен, че дъщеря ми иска да отиде.
Обади се на Роузи и по гласа й веднага разбра, че тази идея не я вълнува, макар тя да се опита да прикрие това.
— Освен, разбира се, ако ти и аз можем да измислим нещо, което вероятно ще бъде по-забавно.
— Ще бъде забавно, татко. Просто ще отидем, ще си купим билети и ще гледаме мача.
— Ами ако не можем да намерим билети?
— Какво от това? Ще видим Бруклин. Ще се поразходим заедно и ще разгледаме забележителностите. Ще поседнем в някой ресторант и ако там има телевизор, ще гледаме мача по телевизията.
— Ще видим. Недей да обядваш. Ще те взема на обед и ще отидем някъде.
— Ще бъда с много хубава лятна рокля.
— Привечер ще вземем Ван и ще отидем някъде другаде.
— Къде?
— Ще вечеряме някъде, после да отидем в „Палас“, а? Това е единственото място в Ню Йорк, където все още можем да гледаме вариететна програма.
Той обясни какво е вариететна програма, след това се обади на билетния агент и каза, че не иска билетите.
— Утрешният мач ще бъде страхотен — рече агентът. — „Доджърс“ тъкмо спечелиха първата си победа, осем на пет. Утре смятат да спечелят втората и така всеки отбор ще има по две победи.
— Бих искал да го гледам, но дъщеря ми има други идеи.
Знаеше, че ще се забавляват, където и да отидат.
Обади се на Хенри Хайам и попита:
— Какво става?
— Блум от „Фокс“ се обади преди малко — отвърна Хенри. — Искаше да знае дали аз съм агентът на „Странниците“. Накарах Марги да направи справка и се оказа, че не съм. Казах му го и той поиска да разбере дали поддържаме връзка. Отвърнах, че да… ако си наблизо. Каза, че те издирвал в Сан Франциско, обаче от „Уестърн Юниън“ отговорили, че си поискал да препращат в Ню Йорк телеграмите, които получаваш. Каза, че иска да купи „Странниците“. Очаква аз да говоря с теб и да му се обадя. Е?
— Не продавам свои неща. Преотстъпвам ги — за седем години.
— Във „Фокс“ няма да се съгласят.
— Няма сделка.
— Ще му се обадя да му кажа. Как си иначе?
— Тъжен.
— Защо така?
— Непрекъснато си припомням миналото.
— И какво?
— Сякаш дори не съм бил аз.
— Ти си бил, спокойно. Какво е положението с финансите?
— Лошо.
— Правото за данъчен запор е в сила, както знаеш. Дължат ти се около осемстотин долара хонорари, но, разбира се, аз трябва да ги изпратя на данъчния агент.
— Добре.
— Мога да ти дам малко назаем, а?
— Не. Имам чек за хиляда долара в портфейла си и ще го осребря, ако се наложи. Някога чувал ли си за Адолф Замлок? Иска да продуцира пиеси. Иска да напиша една за него. Изпрати ми хиляда долара да дойда в Ню Йорк, за да се срещнем. Запознахме се днес следобед. Познаваш ли го?
— Чувал съм за него. Влага пари в пиеси, така ли?
— Така чувам.
— Ако искаш да вземеш назаем малко пари, обади ми се.
— Добре.
Обади се на Зак, който попита:
— Какви са плановете ти за днес?
Каза на арменски нещо неясно за плановете си и отсреща се чу плътният фалцетен кикот на Зак.
— Искаш ли да се поразходим? — попита Зак.
— Разбира се. Къде ти се ходи?