![Един ден от залеза на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/6/8/edin-den-ot-zaleza-na-sveta-bg-download.jpg)
Един ден от залеза на света [bg]
- Автор: Сароян Уильям
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ФАМА
- ISBN: 978-954-597-372-7
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един ден от залеза на света [bg]». Краткое содержание книги:
Трите примера бяха делови писма до трима различни администратори на три различни фирми, от трима различни администратори на три различни фирми — всички бяха със съответни имена и адреси.
През годините, скоро след излизането на всяка нова книга, той получаваше писмо от Арти и още примери от неговото изкуство. Някои от писмата бяха толкова дълги, че представляваха нещо като кратки разкази. Веднъж той даде част от тях на един редактор, но редакторът не мислеше, че са забавни.
След войната си спомни, че от години не е получавал вест от Арти. Писа му и след около шест месеца получи отговор:
„Драги Стар Нос, моля да се опиташ да забравиш, че съм такъв окаяно немарлив кореспондент, но право да си кажа, аз вече не пиша. Човече, разбираш ли, сега съм на трийсет и девет години? Имам дъщеря на седемнайсет, друга на петнайсет, син на единайсет и още един на девет. Имам жена хубавица, която все още си мисли, че съм страхотен, макар че продължавам да съм чиновник в газовата компания. Отново бих започнал да пиша делови писма, ако можех да измисля нещо за казване, но не мога. В по-добрите си години пишех до всякакви администратори на най-различни американски компании — и от всякакви администратори. Но само си помисли, аз не изпратих нито едно от тези писма… защото не бях в съответната компания, а вън от нея. Знам, че можех да бъда вицепрезидент на почти всяка голяма компания в Америка. Като се върнеш в стария роден град, нали ще дойдеш да се видим?“
Когато посети Фресно, обади се по телефона и съпругата на Арти каза, че той е получил психическо разстройство. От „P.G. & E.“ поискали от него да си вземе отпуска за половин година, през която да получава половин заплата. Казали, че ще запазят работното му място, ако реши да се върне.
— Аз, разбира се, искам да ви поканя на вечеря — рече съпругата на Арти, — обаче никак не ми се ще да видите Арти в това състояние. Той ужасно се състари, съвсем внезапно.
Телефонът в хотела иззвъня и Лари Лангли, като говореше по-високо от обикновено, каза:
— Йеп, той постоянно ми звъни, откак се върнах в офиса. Той ми се обади. Не аз на него. Ядосан е… много ядосан. Поиска да разбере защо все така желаеш да видиш договора, и малко по малко аз го запознах с условията, които очакваш. Иска пак да отидем в офиса му утре преди обед в десет часа. Аз се съгласих. Надявам се, че ще дойдеш.
— Ще дойда. Разговорът ни ще бъде изцяло делови, нали?
— Да. Той поиска да знае дали смятам, че утре вечер ще вечеряш заедно с него и приятелите му в „Чембърд“, и аз отвърнах, че не зная. Спомена, че едно от момичетата било много красиво и че може да искаш да се запознаеш с нея.
— Не мога да отида. Ще излизам с дъщеря си. Ще бъда на срещата в десет — мога да отделя един час, това е. После ще си ходя. Той трябва да е готов с договора.
Затвори телефона и си спомни за случайната си среща с Арти Пъч в Сан Франциско около година след разговора със съпругата му.
— Най-накрая напуснахме стария роден град — каза Арти. — Децата настояваха. В град като Фриско има повече възможности за младежите — училища, работа, хора. В момента не съм в „P.G. & E.“. На подобна работа съм.
Вдигна слушалката на вътрешния телефон и Бърт се обади.
— Бърт, би ли купил от вестникарската будка следобедните издания, „Ню Йоркър“, „Тайм“, „Лайф“, „Сатърди Ивнинг Поуст“ и да ми ги донесеш?
Стана и се протегна, стопли вода на газовата печка и когато Бърт се показа на вратата, той си сръбваше горещо кафе.
Прегледа внимателно „Ню Йоркър“, за да види кое би било най-забавно на Роузи, ала нищо не изглеждаше особено обещаващо.
В момента върви единствено бейзболният шампионат, помисли си той, няма друго. Просто ще трябва да я заведа там. След мача ще заведа двамата с Ван на ресторант и после в „Палас“.
Телефонира на Ленард Лайънс и каза:
— Искам утре да заведа малката си дъщеря на „Ебетс Фийлд“. На кого трябва да се обадя за билети?
— Гледайте мача по телевизията — рече Ленард. — Всички билети са разпродадени. Ще трябва да платиш най-малко петдесет долара за два билета.