Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

— Джоунз! Не, Джоунз замина, нали? Махмуд! Донеси ведрото с вода, за да свестиш тези пиленца и ги върни обратно в гнездата им. Кой взе моята клечка за зъби? — попита той и се огледа за жезъла си.

Няколко мига по-късно двамата юнаци дойдоха в съзнание и се върнаха мокри в редиците. Зим ни погледна и се осведоми с нежност в гласа:

— Някой друг? Или да започваме с упражненията?

Аз не очаквах друг да се обади и се съмнявах, че на някой му се щеше. Но от долната страна на левия фланг, където бяха подредени най-ниските, излезе едно момче и се упъти към центъра на строя. Зим го погледна отгоре надолу:

— Само ти ли? Или искаш да си избереш партньор?

— Предпочитам да бъда сам, сър.

— Както кажеш. Име?

— Шуюми,сър.

Очите на Зим се разшириха.

— Някаква връзка с полковник Шуюми?

— Имам честта да бъда негов син, сър.

— А-а, така значи! Чудесно! Черен пояс?

— Не, сър. Все още не.

— Радвам се, че ще се обучаваш при нас. Добре, Шуюми, ще спазваме ли някакви правила в състезанието или да изпратим да повикат линейка?

— Както желаете, сър. Но мисля, ако ми позволите да изкажа мнението си, че с правила ще бъде по-благоразумно.

— Не зная какво точно имаш пред вид, но приемам.

Зим отново метна встрани своя символ на властта. После те застанаха лице в лице и се поклониха. Останаха приведени и закръжиха един около друг, като правеха колебливи пасове с ръцете си, при което заприличаха на бойни петли.

Внезапно те се хванаха — и малкият симпатяга се озова на земята, а сержант Зим излетя във въздуха над главата му. Но той не се приземи с мрачния, парализиращ дъха тъп звук, който Майер издаде, а направи пирует и се приземи леко, готов да посрещне надигащия се Шуюми.

— Банзай! — изрева Зим и се ухили.

— Аригато — каза Шуюми и също се усмихна в отговор. Те отново се сграбчиха почти без пауза и аз помислих, че сержантът пак ще полети нанякъде. Нищо такова не стана. Зим се плъзна направо към противника си, имаше бъркотия от ръце и крака и когато движенията започнаха да се забавят, можеше да се види, че сержантът беше прегънал левия крак на Шуюми едва ли не до дясното му ухо — една наистина жалка гледка.

Шуюми плясна по земята със свободната си ръка; Зим веднага му помогна да се изправи и те пак се поклониха един на друг.

— Още една схватка, сър?

— Съжалявам, но ни предстои да се потрудим над други задачи. Може би следващия път, а? Трябваше да ти кажа, че на времето ме обучаваше почитаемият ти баща.

— Аз предположих това, сър. Ще се позабавляваме при тренировките.

Зим го тупна силно по рамото.

— Върни се в строя, войнико. Рота-а-а! Равнис!

Сетне в продължение на двадесет минути правихме гимнастически упражнения, от които излязох изпотен толкова, колкото преди това бях измръзнал. Зим проведе лично занятието, като сам показваше упражненията, изпълняваше ги заедно с нас и броеше на глас. Той въобще не се измори и когато свършихме, дишането му остана съвсем равномерно. След тая сутрин той вече не водеше физзарядките (никога не го виждахме преди закуска; рангът имаше своите привилегии), но днес беше с нас, а когато всичко приключи и бяхме напълно съсипани, ни поведе в лек тръс към общата палатка, като през целия път ни подвикваше: „По-високо краката! Още! Влачите си опашките!“