Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

— В какъв стил искаш да се биеш?

— Сър, вие току-що поискахте да умрете. Аз не съм придирчив.

— О’кей, никакви правила. Почни, когато пожелаеш.

Зим захвърли жезъла си настрани.

Борбата започна — и веднага свърши. Едрият новобранец седеше на земята, придържайки лявата си ръка. Не беше проронил нито звук.

Зим се наведе над него.

— Счупена ли е?

— Смятам, че да… сър.

— Съжалявам. Ти малко ме припираше. Знаеш ли къде е диспансерът? Няма значение. Джоунз! Заведи Брекинридж в санитарната част.

Когато тръгваха, Зим потупа боеца по лявото рамо и каза тихо:

— Нека опитаме отново след около месец. Тогава ще ти обясня какво се случи.

Това беше лична забележка, но стигна до мен, защото те стояха на около шест фута от мястото, където аз бавно се превръщах в сталактит.

Зим отстъпи назад и извика:

— О’кей, в тази рота имаме поне един мъж. Настроението ми се подобри. Други желаещи? Може би ще опитате по двойки? Има ли сред вас, скрофулозни крастави жаби, поне още двама, които мислят, че могат да ми излязат насреща? — Той плъзна поглед по протежение на нашите редици. — Пилешки дробчета, мекотели безгръбначни — о-о, о-о! Да? Браво! Елате при мен.

Двама души, които стояха един до друг в строя, пристъпиха заедно напред; предполагам, че бяха уредили това шепнешком на място, но не съм сигурен, защото стояха далеч от мен по десния фланг. Зим им се усмихна.

— Имената и фамилиите, моля. За да съобщим после на вашите роднини, нали разбирате?

— Хайнрих.

— Хайнрих кой?

— Хайнрих, сър. Бите! — той преведе бързо на другия новобранец думите на Зим и любезно добави: — Той все още не говори добре стандартен английски, сър.

— Майер, майн хер — додаде вторият мъж.

— О’кей, мнозина не го говорят както трябва, когато дойдат тук. И аз бях същият. Кажи на Майер да не се тревожи, ще го подобри. Но той е наясно какво ще правим, нали?

— Явол — съгласи се Майер.

— Несъмнено, сър. Той разбира, просто не може да го говори гладко.

— Всичко е наред. Вие двамата къде получихте тези белези по лицата? В Хайделберг?

— Найн — не, сър. Кьонигсберг.

— Все тая. — Зим беше вдигнал от земята жезъла си след боя с Брекинридж; сега той бързо го завъртя и попита:

— Може би ще поискате да вземете от тези? Моите помощници ще би дадат по един жезъл под наем.

— Това няма да бъде честно, сър — внимателно отвърна Хайнрих. — Ще се бием с голи ръце, ако не възразявате.

— Подгответе се, защото мога да би изиграя номер. Кьонигсберг, а? Някакви правила?

— Какви правила може да има, сър, след като сме трима?

— Интересна забележка. Хубаво, нека се споразумеем тогава, че ако бъдат извадени нечии очи, те трябва да бъдат поставени отново на мястото им, когато свършим. Съобщете на своя съотечественик, че аз съм готов. Започваме, когато кажете.

Зим захвърли жезъла си настрани; някой го хвана.

— Шегувате се, сър. Няма да си вадим очите.

— Няма да има вадене на очи, споразумяхме се. Огън, когато сте готови.