Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

— Но не го ли пускаше тайно вътре?

— Ами… — Мислех си да се опитам да обясня, че майка ми не се сърдеше, но обикновено се държеше хладно, когато се опитвах да й се опра за нещо. Но се отказах от обясненията. — Не, сър, никога.

— Ммм… виждал ли си някога нео-куче?

— Само веднъж, сър. На изложбата в театър „Макартър“ преди две години.

— Така. Нека ти разкажа как стоят нещата с групата К-9. Нео-кучето не е просто едно куче, което говори.

— Не можах да разбера онези нео в Макартър. Те наистина ли говорят?

— Да, но трябва да потренираш ухото си за техния акцент. Те не могат да изговарят „б“, „м“, „п“ или „в“ и трябва да привикнеш с еквивалентите на тези звуци, които те използват. Нещо подобно на затруднението на разцепено небце. Тъй или иначе, тяхната реч не е по-лоша от човешката. Но нео-кучето не е само някакво си говорещо куче; то въобще не е куче, а изкуствено мутирал симбиот, извлечение от кучешка издънка. Един обучен нео е около шест пъти по-схватлив от обикновено куче и е също толкова интелигентен, да кажем, колкото един умствено изостанал човек — само че това сравнение не е напълно уместно, защото малоумният е човек с дефект в развитието си, докато нео-то проявява последователност и устойчивост, следвайки своята линия на полезно поведение. Но това още не е всичко. Нео-то може да живее единствено в симбиоза. Тук именно е основната трудност, свързана с неговото използване. Ммм… ти си твърде млад, за да си бил женен някога, но си наблюдавал брака на собствените си родители. Можеш ли да си представиш да бъдеш женен за едно куче?

— Ъ-ъ… Не, сър. Не мога.

— Емоционалната връзка куче-човек и човек-куче в групата К-9 е до голяма степен по-тясна и много по-важна, отколкото емоционалната връзка в повечето семейства. Ако господарят бъде убит, ние убиваме веднага и неокучето! Това е всичко, което можем да направим за бедното същество. Едно убийство по милост. А ако загине кучето… е добре, ние не можем да утрепем човека, дори такова да е най-простото решение. Вместо това го изолираме, хоспитализираме го и бавно го възстановяваме… — Той взе една писалка и отбеляза нещо на листа. — Не мисля, че можем да рискуваме да назначим в К-9 едно момче, което не е надхитрило майка си, за да може кучето му да спи при него. Така че нека да измислим нещо друго…

Тогава осъзнах, че всички мои предпочитания, които бях поставил в списъка си над групата К-9 вече бяха отхвърлени и че току-що бях проиграл и последната си възможност да попадна във флота. Бях толкова слисан, че почти пропуснах следващата му забележка. Майор Вайс говореше замислено, без всякаква изразителност, като че ли ставаше дума за събитие, което е отдавна преживяно и погребано на дъното на душата:

— Някога работех в К-9. Когато моят нео загина по нещастна случайност, мен ме държаха на успокоителни шест седмици, после ме пренасочиха… Джони, изкарал ли си втора специалност в училище? Защо не се зае с нещо полезно?