![Игра на тронове [A Game of Thrones - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/4/igra-na-tronove-a-game-of-thrones-bg-download.jpg)
Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]». Краткое содержание книги:
— По-хубава беше от това — отрони след дълга пауза кралят. Очите му се плъзнаха по лицето на Лиана, сякаш можеше да я съживи с волята си. Накрая се изправи тромаво. — Ах, проклятие, Нед, точно в такова ли място трябваше да я погребеш? — Гласът му прозвуча дрезгав от старата рана. — Тя заслужаваше повече от този мрак…
— Тя е от Старк на Зимен хребет — отвърна тихо Нед. — Мястото й е тук.
— Трябваше да е на някой хълм, под плодно дърво. Със слънцето и облаците над нея. И дъждът да я къпе.
— Бях с нея, когато умря — припомни Нед на краля. — Искаше да я върна у дома, за да почива до Брандън и татко.
Понякога все още я чуваше. „Обещай ми“, беше изплакала в онази стая с мирис на кръв и рози. „Обещай ми, Нед.“ Треската й бе отнела силата и гласът й излизаше почти в шепот, но когато той и даде думата си, страхът изчезна от очите й. Нед още помнеше как му се беше усмихнала, как пръстите й бяха стиснали здраво неговите в мига, когато се предаде на смъртта. Листата на розата, които се изсипаха от дланта й, бяха мъртви и черни. След това не помнеше нищо. Бяха го намерили все още да държи тялото й, онемял от скръб. Дребничкият Хоуланд Тръстиката, родом от крайморските блата, бе издърпал ръката й от неговата.
— Нося й цветя, когато мога — промълви той. — Лиана… обичаше цветята.
Кралят я докосна по бузата. Пръстите му погалиха студения камък нежно, все едно бе жива плът.
— Заклех се да убия Регар за това, което направи с нея.
— И го уби — напомни му Нед.
— Но само веднъж — отвърна Робърт с горчивина.
Срещнаха се при брода на Тризъбеца. Около тях ехтеше грохотът на битката. Робърт — с бойния чук и шлема с еленовите рога, а принцът на Таргариен — целият в черно. На металния му нагръдник блестеше триглавият дракон на неговия род, целият в рубини, които святкаха като пламъци под лъчите на слънцето. Водите на Тризъбеца течаха червени около копитата на бойните им коне, а те кръжаха и се блъскаха. Накрая чукът на Робърт се бе стоварил със съкрушителен удар в дракона и гръдта под него. Когато Нед най-сетне се появи на сцената, Регар лежеше мъртъв сред потока, а мъже от двете армии ровеха в кипналите води за рубините, изкъртени от бронята му.
— В сънищата си го убивам всяка нощ — призна Робърт. — Хиляда смърти пак ще са малко за онова, което заслужава.
Нед нямаше какво да каже. След като помълчаха, промълви:
— Трябва да се връщаме, ваша милост. Жена ви ще ни чака.
— Другите да я вземат жена ми — промърмори кисело Робърт, но тръгна и стъпките му заотекваха тежко. — И ако още веднъж чуя това „ваша милост“, главата ти на кол ще забия. Знаеш, че сме си нещо много повече.
— Не съм забравил — отвърна тихо Нед. Кралят замълча и той го подкани: — Кажи ми за Джон. Робърт поклати глава.
— Не бях виждал човек да издъхне толкова бързо от болест. Дадохме турнир на рождения ден на сина ми. Ако беше видял Джон тогава, щеше да се закълнеш, че ще живее вечно. Издъхна само след два дни. Болестта гореше червата му като огън. Направо го изгори. — Спря се до една колона пред гробницата на древен покойник на Старк. — Обичах го стареца.
— И двамата го обичахме. — Нед помълча. — Кейтлин се страхува за сестра си. Как понася Лиза скръбта?
Устата на Робърт се изкриви.
— Не добре, честно казано — призна той горчиво. — Боя се, че загубата на Джон й взе ума, Нед. Върна момчето в Орлово гнездо. Въпреки желанието ми. Смятах да го дам повереник на Тивин Ланистър в Скалата на Кастърли. Джон си нямаше нито братя, нито други синове. Трябваше ли да позволя да отрасне сред жени?
Нед по-скоро щеше да повери едно дете на усойница, отколкото на лорд Тивин, но не изказа съмненията си. Някои стари рани никога не зарастваха и закървяваха отново от най-невинната дума.
— Жената е загубила съпруга си — рече той предпазливо. — Може би майката се е побояла да не загуби и сина си. Момчето е много младо.
— Шестгодишно, хилаво и е владетелят на Орлово гнездо, боговете да са милостиви дано — изруга кралят. — Лорд Тивин не си е взимал повереник досега. Лиза трябваше да е поласкана. Ланистър са голям и благороден дом. А тя отказа и да чуе. След това напусна по тъмна доба, без едно разрешение да поиска. Церсей побесня. — Той въздъхна дълбоко. — Момчето ми е съименник. Робърт Арин. Заклел съм се да го покровителствам. Как да го направя сега, след като майка му го отмъкна?
— Аз ще го взема за повереник, ако искаш — каза Нед. — Лиза сигурно ще се съгласи. Двете с Кейтлин се обичат и тя също така ще бъде добре дошла тук.