Във властта на морето
- Автор: Станчева Антония
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Във властта на морето». Краткое содержание книги:
— Къде се намираме? — попита тихо Фатима.
— Вече сме в Мексиканския залив — по същия начин й отговори Куинси — но дали капитанът ще се съвземе, докато стигнем до Мексико?
— Поставих му инжекция, която би трябвало да го свести всеки момент.
Зад тях Анджела тихо въздъхна, тя не бе продумала нито дума през цялото време.
Куинси се приближи до нея и я прегърна.
— Не се тревожи, сестричке. Капитанът е много силен човек. Виждал съм го в много по-тежко състояние, от което винаги е излизал невредим.
— Вярвам ти, Куинси, но ми е мъчно да го гледам така неподвижен.
В този момент Севаро се раздвижи и отвори очи. Фатима сложи ръка на челото му.
— Как се чувстваш, Тони?
Той не отговори веднага. Все още бе зашеметен от удара.
— Какво стана, къде съм? — попита той.
— Имаше тайфун — намеси се Куинси — Изглежда, вълната ви е изхвърлила към мачтата и сте си ударили главата. Не си ли спомняте?
— Да — потърка очи Севаро — сега си спомням — той се огледа — Всички добре ли са? Къде е Доминик?
— Всички сме добре. Доминик пое управлението на кораба. Единственият ранен сте вие. Как се чувствате?
— Аз съм добре — изпъшка Севаро и се изправи, въпреки настояванията на Фатима да остане легнал. — Кога ще пристигнем? Вече е сутрин, а ние още сме на път. Мисля, че…
В този момент откъм палубата се чу викът на Доминик:
— Мексико е пред нас. Пристигнахме!
След кратко затишие Доминик отново извика полувесело, полусърдито:
— Хей, какво правите там долу? Чувам гласа на капитан Севаро. Всички на палубата, пускаме котва!
Капитанът притвори очи. След няколко дни щеше да види брат си и племенника си, които не бе виждал повече от 10 години.
Една нощ в Мексико
Попътен вятър
— Ренато Санчес — директор на ВВУ „Санта Катерина“. Добре дошли в Мексико. Чувствайте се като у дома си.
— Антонио Севаро — капитан на кораба „Герой“. Радвам се, че най-после се запознахме.
— Чухме, че имало буря — каза Санчес — има ли ранени?
— Не, всички сме живи и здрави. Аз лично се отървах доста леко — усмихна се Севаро. — Момчетата отидоха до хотела, за да оставят нещата си, а аз дойдох направо при вас.
— Момчетата — усмихна се весело Санчес — Те са вече мъже, полковник, при това достойни офицери, сочени за пример в нашия град.
— Да — въздъхна Севаро — Колко бързо минава времето.
Този разговор се водеше в кабинета на директор Ренато Санчес.
Корабът успешно хвърли котва на брега, където екипажът бе посрещнат от всички кадети, които се намираха в училището, включително и от приятелите на Доминик и Куинси.
Двамата лейтенанти бяха посрещнати с почести и възторжени викове.
Еуфорията достигна върха си, когато засвириха тържествения марш в чест на двамата приятели.
Докато капитанът и Ренато Санчес разговаряха, Куинси и Доминик оставиха багажа в ръцете на Анджела и Фатима и се запътиха към училището. Влязоха в директорската стая с гръм и трясък, при което капитан Севаро се обърна към директора усмихнат:
— Виждате ли, синьор Санчес, дори и на тази възраст си остават деца.
— Да — въздъхна Санчес — имате право, капитане — Доминик — обърна се той към сина си — колко време възнамерявате да останете в Мексико?
— Мисля, че вие трябва да отговорите на този въпрос, капитане, — обърна се той към Севаро.
Капитанът не отговори веднага.
Сега, когато наближаваше времето да се срещне с брат си, той не беше толкова сигурен, че тази среща трябва да се състои.
И все пак…
— Да — каза той решително — Ще останем само тази вечер. Утре потегляме към остров Барбада. Когато вземем хората от там, ще потеглим към родна Испания.
— Значи няма да останете при нас? — тъжно попита Санчес.
— Не, синьор — намеси се Куинси — Испания ме зове и искам по-скоро да се върна в родината си.
— Добре, лейтенант — той му подаде ръка, която Куинси пое веднага — Ти направи много за нашия град и ние ще сме ти вечно благодарни. Постигна мечтите си, откри своето семейство и приятелите си. Може да се каже, че си един щастлив младеж, нали така?
— Да, синьор. Искам да ви благодаря за всичко, което направихте за мен.
— Аз също ви благодаря, Синьор Санчес! — каза Севаро — Възпитали сте Куинси по най-добрия начин.
— Винаги можете да разчитате на мен, както вие, така и Доминик — намеси се Куинси.
— Останете със здраве, приятели, и попътен вятър — каза Санчес.
С това разговорът приключи.