Във властта на морето
- Автор: Станчева Антония
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Във властта на морето». Краткое содержание книги:
Той се обърна, но капитанът го хвана за ръката.
Куинси го погледна изненадано.
— Ти трябва да знаеш, Куинси — каза Севаро със задавен глас — Синята мечка, както ти го наричаш, всъщност се казва Мануел Сервантес де Лука Севаро и е мой брат, а Толедо Сервантес е племенникът, когото не съм виждал повече от 10 години.
— Синята мечка е ваш брат? — възкликна Куинси — Но това е невъзможно.
— Така ли? И защо да е невъзможно?
Куинси замълча.
— Антонио де Лука Севаро — промълви той и внезапно го погледна — Истинското ви име е Антонио Сервантес де Лука Севаро, нали?
— Правилно се досещаш, Куинси. Промених си името, когато тръгнах по море, но това не е престъпление, нали?
— Сега разбирам защо Толедо и баща му ми станаха толкова близки. Те имат вашите черти, капитане. След три месеца се връщаме в Испания, а междувременно ще направим едно кратко пътуване до остров Барбада.
— Добре, лейтенанте. Ще направим така, както казваш. Ще вземем с нас Анджела и Фатима, а също и приятеля ти Доминик. Първо ще отидем в Мексико, за да благодаря на баща му, че е възпитал по най-добрия начин моят приятел и бивш възпитаник, т.е. теб.
— Добре, капитане. Добре!
Куинси се беше примирил с мисълта, че ще се върне в Испания едва след три месеца, но сега сърцето му копнееше да отиде в Мексико, за да благодари на всички и най-вече на Ренато Санчес за доброто възпитание и напътствията, които му даде в деня на заминаването му.
Корабът „Герой“ бе готов да излезе в открито море. Беше много красив, около двеста тона, със сребърна обшивка. Натоварен бе с памук, топено масло и няколко сандъка с опиум.
Отплаваха при много слаб вятър, и дни наред безветрието ги държеше по източния бряг на остров „Сан Винченцо“, нищо не нарушаваше монотонното им пътуване, освен срещаните от време на време двумачтови кораби, идващи от залива, към който се бяха отправили.
Един следобед, както стоеше облегнат над борда, Севаро забеляза един-единствен облак, който виждаше, откакто бяха напуснали Венеция. Той повика Куинси и го наблюдаваха до залез-слънце, когато облакът отведнъж се разпростря на изток и на запад, обгръщайки хоризонта с тясна ивица от изпарения, която наподобяваше дълъг и нисък пласт. Наскоро след това вниманието им беше привлечено както от тъмночервения цвят на луната, така и от особения вид на морето. В него настъпваше бърза промяна и водата изглеждаше по-прозрачна от обикновено. Въздухът бе станал нетърпимо горещ и наоколо се появиха спираловидни изпарения, подобно на изпаренията от нажежено желязо.
— Знаеш ли, Куинси — каза Севаро — Не виждам никакви признаци на предстояща опасност, но все пак искам да слезеш в трюма и да огледаш положението. Ще го направиш ли?
— Разбира се, сър. Тъкмо ще видя какво правят останалите.
Но не му остана време да отиде до тях. Когато слезе долу, всички външни признаци му дадоха основание да се опасява, че ще ги връхлети тайфун.
С неспокойно сърце тръгна да се качва към палубата и както стъпваше на най-горното стъпало на стълбата, някакво силно бръмчене го сепна, и той се разтресе. В следващия миг бясна разпенена вълна връхлетя върху кораба и заля цялата палуба — от кърмата до носа.
Куинси се изправи — целият мокър — и не без усилие се качи на палубата.
— Капитане — извика той — Капитан Севаро, добре ли сте?
В същия миг го видя изтегнат до румпела!
Втурна се към него и го разтърси. Капитанът беше неподвижен. Близо до слепоочието му имаше голяма рана, от която бе изтекло немалко кръв.
С голяма мъка Куинси го вдигна и го свали долу. Там го посрещна Доминик, който тъкмо бе тръгнал към палубата.
— Куинси — извика той — Какво беше това, за бога? Добре ли си?
— Аз съм добре — изпъшка той — но капитанът е ранен. Ще го отнеса в моята каюта, а ти извикай Фатима и Анджела. Трябва ми помощ.
Куинси го настани в каютата си и започна да промива раната му, докато дойде Фатима.
Севаро беше в безсъзнание, а трябваше да огледат повредите на кораба, които сигурно не бяха малко. Бръмченето бе престанало и корабът бе спрял да се тресе. Това значеше, че втори удар няма да има.
Докато Куинси обмисляше какво да прави, дойдоха Фатима и Анджела. Той остави Севаро в техните ръце, а двамата с Доминик отидоха да огледат кораба.
При все че вълната се разби със страшен трясък в кораба и тайфунът бе един от най-страшните, двамата с радост откриха, че корабът не е много повреден.
Помпите бяха в изправност и товарът не бе много разместен, но надстройката на кърмата бе съвсем порутена.
Тъй като вече бяха близо до Мексиканския залив, решиха да поправят кораба в Мексико, но сега трябваше да се погрижат за Севаро. Затова слязоха долу, където Анджела и Фатима се опитваха да свестят капитана. Куинси остана при тях цялата нощ, а Доминик пое управлението на кораба.