Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Петнадесет минути по-късно той, Трейси и Никълс стигнаха до брега на Сена и видяха конспиративната квартира на „Саргасо“. Думата на френски беше peniche — лъскава, излязла от употреба баржа6, боядисана в черно. По ирония на съдбата централата на Арабския световен институт — организация, създадена за популяризиране на арабските културни и духовни ценности — се намираше на улицата точно над баржата.
Харват набра кода на таблото в една ниша близо до рубката и ключалката се отвори със свистене. Вратата беше много тежка и предположи, че е бронирана. Почука на един от прозорците при влизането си и забеляза, че не са използвани обикновени стъкла, а плоскости от лексан — непробиваема от куршуми пластмаса. Фини и Паркър бяха свършили отлична работа с обезопасяването на баржата.
Няколко стъпала по-надолу имаше кухня, три самостоятелни каюти, всяка с отделна баня, и голямо помещение, оформено като всекидневна с кът за хранене. Харват се извини и отиде в главната рубка при кърмата.
Затвори вратата и се приближи до една вградена библиотека. Прокара два пръста по горната й част, намери скрит бутон и го натисна. Част от библиотеката се отмести и зад нея се откри тайник. Вътре имаше херметическа пластмасова кутия. Взе я и я постави на леглото.
В кутията намери зареден 45-калибров пистолет „Таурус“ 24/7 със заглушител и два резервни пълнителя. Имаше и неголям кафеникав плик с десет хиляди евро в банкноти. Програмата „Саргасо“ беше подготвена за всякакви случаи.
Той прибра нещата в джобовете си и върна кутията там, откъдето я беше извадил. Включи лаптопа в каютата и изпрати кодирано съобщение на Фини и Паркър, за да ги уведоми, че са стигнали невредими до баржата, след което се присъедини към Трейси и Никълс във всекидневната.
Никълс седеше на канапето, притискайки с едната си ръка торбичка лед към челюстта си, а в другата държеше чаша скоч от добре зареденото барче на борда. Трейси беше при лакирания кухненски плот и държеше оранжево шишенце с хапчета.
Харват отиде при нея в кухненското помещение и тихо попита:
— Какво е това? Добре ли си?
— Ще се оправя — отвърна тя и обви с ръка шишенцето с болкоуспокояващи. — За главоболието са.
Изтърси две таблетки в шепата си и ги пъхна в устата си.
— Извинявай — каза тя и леко побутна Харват, за да отиде до хладилника.
Отвори го и извади малка бутилка минерална вода „Евиан“, развинти капачката и отпи голяма глътка.
— Откога взимаш тези таблетки? — попита той.
— Не се безпокой — отвърна Трейси, мина покрай него и се отправи към всекидневната. — Ще се оправя, наистина.
Непрекъснато получаваше пристъпи на главоболие, още откакто излезе от болницата, но не бяха така силни, а и при Трейси прагът на издръжливост на болка беше много висок. Опаковката беше наполовина празна и той се запита откога ли крие колко много я боли.
Но за това щяха да говорят по-късно. Сега трябваше да се съсредоточи върху Никълс. Взе си бутилка „Евиан“ и се настани до Трейси на малкото канапе срещу човека, когото се бяха опитали да взривят и да застрелят със снайпер в рамките на един ден. Тъй като вече бяха обяснили на професора кои са, не беше необходимо да се представят официално.
— И така, г-н Никълс — започна Харват, — да поговорим върху какво работите с президента и защо някой толкова иска да ви види мъртъв.
— Дълга история.
Харват го фиксира с поглед.
— Направете я по-кратка.
Глава 15
— Защо не ни кажете първо как се запознахте с президента? — предложи Харват.
Никълс знаеше, че няма друг избор, освен да се подчини. Върна се мислено назад към онази вечер, когато го извикаха в Белия дом, за да се срещне с президента.
— Президентът каза, че е чел някои от книгите ми и ме е избрал, защото познавам много добре историята на Томас Джеферсън.
— За какво ви е избрал?
— Да работя като негов архивист и да му помогна да подреди книжата си и други неща за президентската библиотека.
— Това не е ли работа на служителите от Националния архив? — попита Трейси.
— Така е, но повечето президенти възлагат на сътрудниците си или на външен човек да прегледат материалите, преди да ги изпратят в Националния архив. Това ми даде възможност да влизам и да излизам от Белия дом, без да будя подозрение.
— Подозрение за какво? — попита Харват.
Никълс пое дълбоко дъх.
— След 11 септември президентът се опитваше да утеши скърбящата нация, но той самият също се нуждаел от утеха. Което е по-важно, както ми обясни, имал нужда от нещо, на което да се опре. И го намерил в дневника, който Томас Джеферсън е водил, докато е бил в Белия дом. Дотогава президентът Рътлидж смятал, че радикалният ислям е враг, срещу когото никой американски президент не се е изправял преди, но грешал.
6
Баржа — товарен плавателен съд. В случая се имат предвид характерните за Париж баржи, закотвени по бреговете на р.Сена и пригодени за живеене като къщи. — Б.ред.