Удряй където боли
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Удряй където боли». Краткое содержание книги:
Източник: http://namerimi.com/products/Удряй+където+бол+208650
Вдигнах слушалката.
— Уолъс? — Познах хрипкавия глас на Ханк.
— Здрасти, Ханк — поздравих аз и махнах на Бил, който грабна слушалката на деривата. — Имаш ли новини?
— Аха — Последва пауза, след това добави: — Намерих го и си иска парите веднага.
— Къде го намери, Ханк? — попитах. Отново дълга пауза.
— Няма значение. Кога ще може да си вземе парите?
— Няма проблеми, Ханк — Смигнах на Бил. — Ще организирам всичко и ще ти се обадя.
— Какво значи това? Какво има да организираш?
— Трябва да се обадя в банката, за да уговоря среща. Мистър Аклънд, директорът, ще има нужда от малко време, за да подготви документите, които Тери трябва да подпише. Ще иска и някой да потвърди самоличността му. Няма проблеми. Ще ти се обадя.
Затворих.
— Мирише ми на измама — каза Бил и затвори деривата.
— Може и да си прав — отговорих аз. — Ето какво ще направиш. Отиди при Хари Рич от кръчмата „Последна спирка“ и го попитай, дали би искал да потвърди самоличността на Тери в банката. Мисля, че ще се съгласи, защото има нужда от него. Погрижи се за това. Аз ще се заема с Аклънд.
След двадесет минути влязох в кабинета на мистър Аклънд. Той стана, стисна ми ръката и пак се усмихна като добродушен епископ.
— Как напредваме, мистър Уолъс? — осведоми се той, когато седнахме.
— Разбрах, че при вас са депозирани сто хиляди долара на името на Терънс Торсън или Тери Зиглер. Завещани са му от мис Ангъс, наемателка в общежитието „Брейкърс“.
Той ме изгледа.
— Това е така, но не разбирам, мистър Уолъс… Аз съм във връзка с адвоката на мис Ангъс, мистър Соли Луис, който е и изпълнител на завещанието й. Докато той не открие мистър Торсън, който изглежда е изчезнал, парите ще останат в банката. Какво общо има това с разследването ви?
— Надявам се, че Терънс Торсън ще може да ми помогне, мистър Аклънд. Негови приятели са му предали, че може да получи тази голяма сума и изглежда се е появил отново. Досега никой не го беше виждал, но новината за наследството го е накарала да се покаже.
— Удивително! — възкликна мистър Аклънд.
— Знаете ли как изглежда Тери Торсън? — попитах го аз.
Изглежда се стресна.
— Не, никога не съм го виждал.
— Значи, ако някой влезе в кабинета ви и предяви претенции за тези сто хиляди долара, вие няма да знаете със сигурност, дали това е Тери, или не?
Аклънд понечи да стане, после отново се отпусна на стола.
— Искате да кажете, че може да се яви мошеник?
— Е, това са сто хиляди. Не е шега.
— Разбира се, някой ще трябва да потвърди самоличността му.
— Помислих си, мистър Аклънд, че най-подходящо ще бъде да поканите за това мис Анджела Торсън. Ако тя потвърди самоличността на брат си, мисля, че всичко ще е наред.
Дебелото му лице просветна.
— Много разумно предложение, мистър Уолъс.
— Ще можем ли да уредим въпроса по някое време днес следобед?
— Момент… — той погледна дневника с ангажиментите си. — Да, мисля, че ще може да стане в три часа.
— Ще се обадите ли веднага на мис Анджела Торсън, за да видим дали ще може да дойде? Мисля, че няма да има нищо против да види брат си отново.
— Да, разбира се. Искам да направя всичко възможно, за да помогна на това семейство. Момент да видя, дали ще мога да се свържа с нея.
Той натисна един бутон и нареди на мис Кърч да позвъни на мис Анджела Торсън.
Последваха пет минути, през които аз пушех цигара, а мистър Аклънд прехвърляше разни документи по бюрото си. Когато го свързаха, щеше да се размаже по бюрото:
— Обажда се Хоръс Аклънд от „Пасифик енд Нешънъл“. Мис Торсън, толкова се надявам да не съм ви обезпокоил…
Той замълча, кимна и каза:
— Мис Торсън, може би не знаете, но брат ви Терънс е наследил сто хиляди долара…
Аклънд се заслуша за малко и продължи:
— Да, мистър Уолъс помогна много. Мис Торсън, налага се да сме напълно сигурни, че човекът, който ще дойде да поиска сумата е вашият брат. Разбира се, това е формалност, но тъй като никога не съм виждал брат ви, трябва някой да потвърди самоличността му. Ще ви бъде ли възможно да се отбиете в банката днес следобед в три часа, за да направите това?
Той отново се заслуша, кимайки.
— Да, разбирам ви напълно. Много време е минало, откакто не сте се виждали. Разбирам, че ще се радвате да го видите отново… Чудесно! Тогава ще ви очаквам в кабинета си днес в три часа… Благодаря ви, мис Торсън!
Аклънд затвори телефона. Погледна ме и каза:
— Естествено, ще дойде с радост. Не виждам никакъв проблем.
Изпитах съжаление към него. Той не познаваше Анджела Торсън така добре, както я познавах аз.
— Добре тогава — казах аз и станах. — Ще дойда в три.