![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
— Станис не ни беше повече приятел от лорд Тивин.
— Ти не разбираш. Планински рай е заявил подкрепата си за Джофри. Дорн също. Целият юг. — Устните му се свиха. — А ти си намерила за най-уместно да пуснеш Кралеубиеца. Нямаше право.
— Имах правото на майка. — Гласът й остана спокоен, въпреки че вестта за Планински рай беше жесток удар за надеждите на Роб. Сега обаче не можеше да мисли за това.
— Нямаше право — повтори Едмур. — Той беше пленник на Роб, пленник на твоя крал, а Роб ми възложи да го пазя добре.
— Бриен ще го опази добре. Тя се закле над меча си.
— Бриен е жена!
— Тя ще заведе Джайм до Кралски чертог и ще ни върне Аря и Санса невредими.
— Церсей никога няма да ги даде.
— Не Церсей. Тирион. Той се е заклел за това пред открития дворцов съвет. И Кралеубиеца също се закле.
— Думата на Джайм не означава нищо. Колкото до Дяволчето, казват, че по време на битката го посекли с брадва в главата. Ще е мъртъв преди твоята Бриен да стигне Кралски чертог, ако изобщо стигне.
— Мъртъв ли? — „Възможно ли е боговете наистина да са толкова безмилостни?“ Накарала беше Джайм да изрече сто клетви, но всичките й надежди бяха свързани с Дяволчето.
Едмур остана сляп за отчаянието й.
— Джайм беше поверен на мен и ще го върна на всяка цена. Изпратих гарвани…
— Гарвани до кого? Колко?
— Три — каза той, — за да съм сигурен, че съобщението ще стигне до лорд Болтън. По вода или по суша, пътят от Речен пад до Кралски чертог така или иначе ще ги приближи до Харънхъл.
— Харънхъл. — От самата дума сякаш стаята помръкна още повече. Ужас стегна гърлото й. — Едмур, разбираш ли изобщо какво си направил?
— Не се безпокой, твоето участие го пропуснах. Написах, че Джайм е избягал, и предложих хиляда дракона за залавянето му.
„Все по-лошо и по-лошо — помисли с отчаяние Кейтлин. — Брат ми е глупак.“ Неканени и неискани, сълзите напълниха очите й.
— Ако това е било бягство — промълви тя, — а не размяна на заложници, защо ще са длъжни Ланистърите да дадат дъщерите ми на Бриен?
— Изобщо няма да се стигне до това. Кралеубиеца ще бъде върнат при нас, погрижих се за това.
— Единственото, за което си се погрижил, е никога повече да не видя дъщерите си. Бриен можеше да стигне безопасно с него до Кралски чертог… — Кейтлин не можа да продължи. — Остави ме, Едмур. — Нямаше право да му заповядва, тук, в този замък, който скоро щеше да бъде негов, но тонът й не допусна възражение. — Остави ме с татко и със скръбта ми, нямам какво повече да ти кажа. Иди си. Иди си!
Искаше само да си легне, да затвори очи и да заспи, и да се моли да не я споходят сънища.
АРЯ
Небето беше черно като стените на Харънхъл зад тях и дъждът се лееше тихо и непрестанно, приглушаваше тропота на копитата на конете и се стичаше по лицата им.
Яздеха на север, надалече от езерото, по разкаляния селски път. Аря водеше в неуморен тръс докато дърветата около тях не се сгъстиха. Горещата баница и Джендри се стараеха да не изостават. Вълци виеха някъде в далечината и тя чуваше тежкото дишане на Баницата. Никой не проговаряше. От време на време Аря се обръщаше да се увери, че двете момчета не са изостанали твърде много и да види дали не ги гонят.
Знаеше, че рано или късно ще тръгнат по дирите им. Беше откраднала три коня от конюшните и карта и кама от покоите на самия Рууз Болтън, а на всичко отгоре беше убила пазача на задната порта, като му сряза гърлото, когато той се наведе да вдигне изтърканата желязна монета, дадена й от Джакен Х’гхар. Щяха да го намерят и щеше да се вдигне голямата врява. Щяха да събудят лорд Болтън и да претърсят Харънхъл от таваните до мазетата, и тогава щяха да открият, че липсват картата и камата, заедно с три меча от оръжейната, хляб и сирене от кухните, едно хлебарче, един ковашки чирак и една виночерпка на име Нан… или Невестулката, или Ари, зависи кого ще попиташ.
Владетелят на Дредфорт нямаше да тръгне лично. Рууз Болтън щеше да си остане в леглото, меката му бяла плът щеше да е покрита с пиявици, и щеше да раздава заповеди с тихия си шепнещ глас. Ловът сигурно щеше да поведе неговият човек Уолтън, онзи, когото наричаха Стоманените пищялки заради наколенниците, които никога не сваляше от дългите си крака. Или щеше да е мърлявият Варго Хоут с неговите наемници, наричащи себе си Храбрата дружина. Другите ги наричаха Кървавите глумци (макар и никога в лицата им), а понякога и Стъпковците — заради навика на лорд Варго да сече ръцете и стъпалата на хора, които са го ядосали.
„Ако ни хванат, ще ни отсекат ръцете и краката — помисли Аря, — а след това Рууз Болтън ще ни одере живи.“ Още беше облечена в дрехите си на паж, а над сърцето й беше извезан гербът на лорд Болтън — одраният мъж на Дредфорт.