Рицари на фалшивите банкноти

Подправените банкноти, предимно на стойност 25 рубли и по-рядко 50 рубли, били широко разпространени в Русия по време на похода на Наполеон от 1812 г., но не останали дълго в оборот, защото открили в тях груби правописни грешки. Вместо „государственная ассигнация“ било напечатано „государственная ассинация“, а в някои екземпляри се срещало „холячей“ вместо „ходячей“. Подписът на истинските банкноти бил с мастило и затова бил малко размазан, а на фалшивите — бил литографски и много ясен. Трябва да се признае, че фалшивите банкноти били направени толкова умело и на такава хубава хартия, че едва ли биха предизвикали подозрение, ако не били тези грешки. Благодарение на качеството на хартията те са се запазили по-добре и са достигнали до нас в по-голямо количество от истинските пари.

Интересно е, че същата тази печатница по време на похода вървяла след Наполеон с обоза и продължавала да работи. Последната й спирка било полуразрушеното здание, близо до Преображенското гробище в Москва. Наистина тук тя не работила дълго — руснаците бързо прогонили пълчищата на Наполеон. Според известния руски историк и професор М. Боголепов това бил своего рода филиал, а „монетният двор“, който печатал руски пари, бил във Варшава.

Когато се изследват различни исторически източници, се установява, че в действителност са съществували два филиала на варшавския „монетен двор“. Във февруарската книжка на списание „Русская старина“ от 1902 г. са публикувани спомените на К. Мартенс „Из записките на стария офицер“. Той взел активно участие в Отечествената война от 1812 г. и заедно с руската армия влязъл в изоставената от французите Москва. „Движейки се по улиците на втората столица на Русия“ — пише К. Мартенс — „в един от полуизгорените домове намерихме добре устроена фабрика за фалшиви пари с необходимите машини и инструменти и много готови банкноти. Те бяха направени толкова майсторски, че беше почти невъзможно да се различат от истинските“.

Преображенското гробище, в района на което според професор Боголепов е бил филиалът на варшавския „монетен двор“, тогава се намирало далече зад пределите на града. Затова има основание да се предполага, че наистина е имало два филиала — в самата Москва и в предградията й. Впрочем не е толкова важно колко са били „монетните дворове“ на Наполеон. По-съществено е да се определи вредата, която враговете са нанесли на икономиката на страната. Оказало се, че тя е много голяма.

След войната правителството на Русия заменило банкнотите от 25 и 50 рубли с нови. Оказало се, че иззетите асигнации били със 70 милиона рубли повече, отколкото били пуснати в оборот от руската хазна. За онова време цифрата била направо фантастична.

Имало и други опити да се разпространяват в Русия подправени банкноти, но вече не на такова високо равнище, както при Наполеон. Известни са много случаи, когато поданиците на чуждите държави правели това на свой риск, без да преследват някакви по-далечни политически цели. Главната задача, която преследвали те, била чисто меркантилна — да натрупат капитал. Но тази дейност едновременно нанасяла вреда на финансите на страната и косвено била в полза на враговете на Русия.