Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Аха. — Той драсна с нокът по бюрото си. — Просто си помислих, че ако са ти нужни няколко почивни дни, би могла да поискаш и ще ги получиш, знаеш го. Дори по-дълга отпуска, ако смяташ, че ти е необходима. Понякога това е по-добре, отколкото някой друг свободен ден от време на време.
— Добре съм. Наистина.
— Хубаво. Нямам намерение да ти чета конско. Само ти предлагам, фирмата цени високо и теб, и работата ти и ако мислиш, че една кратка почивка ще се отрази добре на продуктивността ти, ще бъдем щастливи да ти я дадем, това е всичко.
— Не е нужно. Просто имам малко неприятности. — Тя се насили да се усмихне храбро. — Свиквам с новия световен ред.
— Е, добре, но ако ти стане много трудно и промениш мнението си, винаги можеш да ме потърсиш.
— Благодаря. — Ву извърна глава към вратата зад нея. — Може би трябва да предупредите Филис. За всеки случай.
По устните на Харди заигра лека усмивка.
— Нали каза, че този път си се промъкнала, без да те види?
— Да, но трябваше да дебна от стаята си, докато отиде до тоалетната.
Харди кимна и усмивката му стана по-широка.
— Знаеш ли — каза той, — докато Дейвид беше още сред нас, понякога и аз използвах този номер. Криех се на стълбището и чаках Филис да се залиса с телефоните си, после се прокрадвах през фоайето и влизах при Дейвид, преди да успее да ме спре. Тя мразеше това, а аз се забавлявах страхотно. Но трябва да призная — продължи той, — че сега разбирам защо я държеше при себе си въпреки че е същинска вещица. Аз се старая да подражавам на Дейвид. Да държа вратата си отворена.
— Но той не държеше вратата си отворена.
— Правилно. Освен когато не го правеше. — Харди се наведе напред и сключи ръце на бюрото пред себе си. — Той винаги повтаряше, че ако имам достатъчно основателна причина да се промъкна покрай Филис, тогава е основателна и за него.
Ву разбра намека и кимна.
— Седемнайсетгодишен хлапак е обвинен в двойно убийство. Какво ще кажете?
— Ако това е случаят, за който искаше да говорим, ще кажа, че причината е достатъчно основателна. — Харди отново се облегна и лицето му се изопна. — Разкажи ми.
Ву се намести на кожения стол и му изложи сбито фактите.
Когато свърши, Харди остана за миг неподвижен, после заговори делово:
— Значи казваш, че учителят имал вземане-даване с момичето. На колко години е бил?
— На четирийсет.
— Четирийсет — повтори Харди. — А Лора?
— Шестнайсет.
— Какъв мил свят. И кога са арестували клиента ти — Андрю?
— Миналия петък.
Харди кимна.
— Значи никой не се е разбързал. От отдел „Убийства“ трябва хубавичко да са изпипали случая.
— Така изглежда. — Ву се поколеба. — Освен това, сигурно ще ви се стори интересно, Андрю Бартлет е заварен син на Хал Норт.
— Виж ти. — Харди, на когото силните играчи в града не бяха чужди, кимна одобрително. — Докъде си стигнала?
— Ами, разговарях с Боскачи. Имат свидетел, който посочил Андрю в процедурата за разпознаване. Категорично. Още от първия път. Освен това е изтърсил половин дузина лъжи и на всичкото отгоре е откраднал пистолета на баща си — деветмилиметров автоматик, много лош късмет в случая. О, и са открили гилза в колата. В колата на Андрю.
— Добре, а версията на момчето?
— Твърди, че не го е извършил. Дори не е разбрал, че е заподозрян, докато полицаите не му надянали белезниците. Той харесвал Муни. И обичал Лора.
Когато спомена за алибито му, Харди незабавно попита, без да променя интонацията си:
— Някой видял ли го е, докато се е разхождал?
— Не, никой.
— Той какво казва?
Ву се размърда в стола си.
— Още не съм се видяла с него, за да чуя историята му.
Харди наклони глава.
— Още не си говорила с него? Колко дни са минали оттогава — четири?
— Заех се да разследвам случая, сър, като първо разговарях с родителите, а после преговарях с Алън Боскачи. Срещала съм Андрю преди. Преди две години го защитавах по едно дело за кражба на кола, затова не ми се стори неотложно да отида и да му се представя отново.
— Добре — каза Харди. — Извинявай, че те притискам. — Обаче си оставаше фактът, че по негово мнение Ву отново се беше издънила. Едно от основните правила на професията беше веднага да разговаряш с клиента си.
Но Ву, изглежда, не осъзнаваше грешката си.
— Както и да е, важното е, че Боскачи е нямало да го арестува, ако алибито на Андрю беше непоклатимо. Обаче не е. Очевидецът.
— Разбирам. Но ако са те наели едва в петък, кой е бил с него, докато момчетата от „Убийства“ са го разпитвали от февруари насам?
— Никой. Във всеки случай не и адвокат. Родителите му и за миг не допускали, че е заподозрян. Оставяли го да говори, да говори и да говори.