Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Морякът и Хърбърт се спуснаха след Наб. Ако там имаше някакъв дивеч, не му беше времето да спорят как ще го опекат, а как ще го уловят.
Ловците едва навлязоха в храсталака и видяха, че Топ се бори с някакво животно, което беше захапал за ухото. Четириногото приличаше на прасе, дълго към две стъпки и половина, тъмнокафяво, малко по-светло на корема, с остра и гъста четина, а пръстите му, здраво опрени на земята, изглеждаха съединени с ципа.
На Хърбърт му се видя, че животното е кабиай, с други думи, един от най-едрите представители на гризачите.
Кабиаят не се бореше с кучето. Той въртеше глупаво грамадните си очи, потънали в дебел пласт сланина. Може би за пръв път виждаше хора.
Наб, стиснал здраво тоягата в ръка, щеше да убие гризача, когато той се отскубна от Топ, като остави само парченце ухо в зъбите му, изгрухтя здраво, спусна се към Хърбърт, едва не го събори и изчезна в гората.
— Ах, проклетникът! — ревна Пенкроф.
Веднага и тримата се спуснаха след Топ и малко оставаше да стигнат животното, но то изчезна пред очите им във водите на грамадно блато, засенчено с високи вековни борове.
Наб, Хърбърт и Пенкроф спряха неподвижни. Топ се беше хвърлил във водата, но кабиаят, скрит на дъното на блатото, не се виждаше вече.
— Да почакаме — каза момчето, — скоро ще излезе над водата, за да си поеме въздух.
Топ плуваше. Пенкроф и двамата му другари се пръснаха по брега, за да пресекат всички пътища на кабиая, който Топ плувайки търсеше из блатото.
Хърбърт не се лъжеше. След няколко минути животното изскочи над водата. Топ с един скок се хвърли отгоре му и му попречи да потъне отново. След миг той извлече кабиая на брега, а Наб го уби с тоягата си.
— Ура! — изрева Пенкроф, който с удоволствие издаваше тоя победен вик. — Трябва ни само повечко жар и тоя гризач ще бъде изгризан до кости!
Както първия път, Пенкроф стъкми набързо един сал с дърва, макар че като нямаха огън, това му се стори излишен труд, пусна сала по течението и тръгнаха към Комините.
Но морякът не беше още и на петдесет крачки от Комините, когато спря, изрева пак страшно „ура!“ и като протегна ръка към скалите, извика:
— Хърбърт! Наб! Вижте!
Дим се издигаше и се виеше над скалите.
Глава X
След миг тримата ловци се намериха пред пламнало огнище. Сайръс Смит и дописникът бяха там. Пенкроф поглеждаше ту единия, ту другия, без да обели дума, с кабиая в ръка.
— Да, да, драги — извика дописникът. — Огън, истински огън, който ще опече прекрасно знаменития дивеч, с който ние ще се нагостим след малко!
— Но кой го запали?… — попита Пенкроф.
— Слънцето!
Джедеон Спилет каза истината, слънцето беше запалило огъня, на който Пенкроф се удивяваше. Морякът не вярваше на очите си и беше толкова смаян, че и не мислеше да разпитва инженера.
— Да не сте имали лупа, господин Смит? — попита Хърбърт.
— Не, момчето ми — отвърна Сайръс, — но си направих.
И показа на Хърбърт как се бе сдобил с лупа. Извадил беше чисто и просто двете стъкла — от своя часовник и от часовника на дописника. След това ги напълнил с вода, залепил краищата им с малко глина и така получил истинска лупа, която събрала слънчевите лъчи върху малко сух мъх и го подпалила.
Морякът разгледа лупата, после погледна инженера, без да продума. Но погледът му беше толкова красноречив! Ако за него Сайръс Смит не беше бог, положително беше нещо повече от човек. Най-после отвори уста и извика:
— Запишете, господин Спилет, запишете случая в бележника си!
— Записан е — отвърна дописникът.
После с помощта на Наб морякът нагласи ръжена и добре изкорменият кабиай скоро се опече на пламналия буен огън като обикновено прасенце.
Вечеряха прилично. Месото на кабиая излезе много вкусно. Саргасите и боровите ядки допълниха вечерята, през която инженерът говори много малко. Погълнат беше от плановете си за утрешния ден.
След вечерята нахвърляха още дърва в огнището и всички обитатели на Комините заедно с верния Топ заспаха дълбок сън. Нищо не смути спокойната нощ и на другия ден — 29 март, — бодри и с пресни сили, те се събудиха, готови да предприемат излета, който щеше да определи тяхната съдба.
Всичко беше готово за път. Остатъците от кабиая можеха да изхранят още двадесет и четири часа Сайръс Смит и другарите му. А те се надяваха да намерят храна и по пътя. Стъклата пак бяха поставени на часовниците на дописника и инженера и Пенкроф изгори малко от кърпата си, която щеше да послужи вместо прахан. А в тая плутонична7 местност не можеше да няма кремък.
7
Плутоничен, от плутонични скали (геол.) — Скали, които се формират в дълбочините на земната кора и имат еднороден минерален състав, еднокристалинна структура и масивен изглед.