Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Другарите на Наб изслушаха с напрегнато внимание разказа му. За тях беше някак необяснимо, че Сайръс Смит, след страхотните усилия, които трябва да беше положил, за да се измъкне от вълните през подмолите, нямаше и следа от драскотина. А също така не можеше да се обясни как инженерът беше успял да се добере до тая залутана сред дюните пещера.
— Наб — попита дописникът, — значи ти не си пренесъл господаря си дотук?
— Не, не съм — отвърна Наб.
— Явно е, че господин Смит сам е дошъл дотук — каза Пенкроф.
— Явно е наистина — забеляза Джедеон Спилет, — но не е за вярване!
Само инженерът можеше да обясни случая. Но за това трябваше да почакат да проговори. За щастие той вече се съживяваше. Разтривките бяха възстановили кръвообращението. Сайръс Смит пак раздвижи ръцете, после главата и от устните му още веднъж се отрониха няколко неясни думи.
Наб, наведен над него, го викаше, но инженерът, изглежда, не го чуваше и очите му все още стояха затворени. Движенията му бяха единственият признак на живот. Сетивата продължаваха да бъдат напълно безучастни.
Но благодарение на многобройните грижи инженерът дойде на себе си по-скоро, отколкото можеше да се очаква. Водата, с която му квасеха устата, го съживяваше лека-полека. Пенкроф се досети да смеси водата с малко сок от печените тетраси, които беше донесъл. Хърбърт беше изтичал до брега и донесе две големи мидени черупки. Морякът направи някаква смес и я вкара между устните на инженера, който сякаш жадно изгълта течността.
И отвори очи. Наб и дописникът се бяха надвесили над него.
— Господарю! Господарю! — извика Наб.
Инженерът го чу. Той позна Наб и Спилет, а после и другите си двама спътници, Хърбърт и моряка, и им стисна леко ръцете.
Устните му и сега прошепнаха няколко думи — думите, които вече беше изрекъл и които навярно показваха какви мисли измъчваха дори и при това положение неговия ум. Но тоя път думите бяха ясни.
— Остров ли е, или континент? — прошепна той.
— Ах, дявол да го вземе! — извика Пенкроф, който не можа да се сдържи. — Все едно, стига вие да сте жив, господин Сайръс! Остров ли, или континент? После ще видим.
Инженерът кимна леко с глава и сякаш заспа.
Оставиха го да спи и дописникът веднага взе мерки инженерът да бъде пренесен колкото се може по-удобно. Наб, Хърбърт и Пенкроф излязоха от пещерата и се отправиха към една висока дюна, на чийто връх растяха няколко хилави дръвчета.
По пътя морякът не можеше да се сдържи и непрекъснато повтаряше:
— Остров или континент! Да мисли за това, когато и душа не е останала в него! Какъв човек!
Като се изкачиха на дюната, Пенкроф и двамата му другари откършиха с голи ръце по-здравите клони на едно доста хилаво дърво, на някакъв морски бор, сломен от ветровете. После направиха от клоните носилка и с нея можеха да пренесат инженера, след като я покриеха с листа и трева.
Инженерът тъкмо се пробуждаше от съня или по-скоро от вцепенението, в което го бяха сварили другарите му. Страните му, смъртнобледи дотогава, започнаха да се зачервяват. Той се понадигна, погледна наоколо си и сякаш питаше къде се намира.
И дописникът му разказа какво се беше случило. Разказа всичко, което Сайръс Смит не знаеше, последното падане на балона, как попаднаха на тая непозната, пуста наглед земя, все едно дали беше остров, или континент, как откриха Комините, как търсиха инженера, предаността на Наб, какво дължаха на умния и верен Топ и прочие.
— Но вие не сте ли ме прибрали от брега? — попита с още немощен глас Сайръс Смит.
— Не! — отвърна дописникът.
— И вие не сте ме пренесли в тая пещера?
— Не.
— Колко е далеч тая пещера от подмолите?
— Около половин миля — отвърна Пенкроф — и ако вие се учудвате, господин Сайръс, ние не сме по-малко изненадани, че ви намерихме тук.
— Наистина — отвърна инженерът, който се съвземаше малко по малко и вземаше живо участие в разговора, — наистина чудна работа!
— Можете ли да ни кажете — продължи морякът, — какво се случи, след като ви отнесе вълната?
Сайръс Смит напрегна паметта си. Той помнеше малко. Вълните го грабнали от мрежата на аеростата. Потънал първо няколко разтега във водата. Изплувал на повърхността в полумрака и усетил, че някакво живо същество се движи край него. Топ се бил спуснал да му помага. Дигнал очи нагоре, но не видял вече балона, който, освободен от неговата тежест и от тежестта на кучето, се беше понесъл като стрела нагоре. Видял, че е сред разярените вълни най-малко на половин миля от брега. Опитал да се бори с вълните, като плувал усилено. Топ го придържал за дрехите. Но някакво бързо течение го грабнало, повлякло го на север и след половин час усилия потънал, като повлякъл и Топ в бездната.