100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Изобретяването на телескопа и многото открития, до които той води, правят прочуто името на Галилео. Но с подкрепата си на хелиоцентричната теория той предизвиква недоволството на висши църковни среди и в 1616 г. те му нареждат да се въздържа, т. е. да не проповядва Коперниковите идеи. Фактически това е забрана и на Галилео не му остава друго, освен да се гневи няколко години. Когато в 1623 г. папата умира, на негово място идва човек, който се възхищава от Галилео. Следващата година новият папа, Урбан VIII, дава да се разбере (макар и малко двусмислено), че забраната вече не е в сила.
Следващите шест години Галилео посвещава на най-прочутия си труд — „Диалог относно двете главни системи на света“. Тази книга е майсторско изложение на доказателствата в полза на Коперниковата теория и е публикувана в 1632 г. с разрешението на църковните цензори. Въпреки това църковните власти реагират гневно при появата й и скоро Галилео е привлечен да отговаря пред съда на Инквизицията в Рим по обвинения, че е нарушил забраната от 1616 г.
Явно мнозина духовници не са били доволни от решението да се преследва такъв именит учен. Дори според тогавашния църковен закон делото срещу Галилео изглежда съмнително и той получава сравнително лека присъда. Не го изпращат зад решетките, а само го поставят под надзор в собствената му вила в Арчетри. Формално нямал право да го посещават, но тази част от присъдата като че ли не е спазвана. Единственото друго наказание било изискването да се отрече публично от възгледа си, че Земята се движи около Слънцето. Шейсет и девет годишният учен сторил това пред открит съд. (Има една прочута и вероятно апокрифна история, че след като се отрекъл, Галилео свел поглед към земята и промълвил: „И все пак тя се върти.“) В Арчетри той продължил да излага писмено своите възгледи върху механиката. Умира в 1642 г.
Огромният принос на Галилео за развитието на науката отдавна е признат. Неговото значение се корени отчасти в научните му открития, като закона за инерцията, изобретяването на телескопа, астрономическите наблюдения и гениалното потвърждение на Коперниковата хипотеза. Много по-важна обаче е ролята му в развитието на научната методология. Повечето други натурални философи, вземайки пример от Аристотел, наблюдавали характерните черти на явленията и ги категоризирали, а Галилео следял измеренията на явленията и ги преценявал според величината им. Това предпочитание към внимателните количествени измерения става след него основна черта на научните изследвания.
Галилео може би повече от всеки друг е основоположник на емпиричния подход в науката. Той е първият, който настоява за необходимостта от експерименти. Той отхвърля представата, че научните въпроси могат да се решават с позоваване на авторитети, независимо дали това са църковните власти, или мисли на Аристотел. Той отхвърля също използването на сложни дедуктивни схеми, които не се опират на твърдата основа на експеримента. Средновековните схоластици обсъждат надълго и нашироко какво трябва да се случи и защо едно или друго се случва, а Галилей настоява, че е необходим експеримент, за да се определи какво наистина става. Неговият научен мироглед е лишен от всякаква мистика — в това отношение той е дори по-съвременен от някои свои последователи като Нютън.
Галилео е бил дълбоко религиозен човек. Въпреки присъдата той не се отрича нито от религията си, нито от църквата, а само отхвърля опита на църковните власти да задушат научните изследвания. По-късните поколения с пълно право се прекланят пред него като символ на бунта срещу догматизма и авторитарните опити да се задуши свободата на мисълта. Но по-важна е заслугата на Галилео за създаване на модерна научна методология.
13. АРИСТОТЕЛ
384 пр. Хр. — 322 пр. Хр.
Аристотел е най-великият философ и учен на античния свят. Той поставя началото на формалната логика, обогатява почти всеки дял от философията и има многобройни заслуги към науката.
Много от Аристотеловите идеи днес са остарели. Но далеч по-важен от отделните негови теории е рационалният подход, който пронизва цялото му творчество. Аристотеловите съчинения съдържат идеята, че всяка област от човешкия живот и общество може да бъде подходящ предмет за размисъл и анализ; разбирането, че Вселената не се управлява от слепия случай, от някакво вълшебство или от прищевките на капризни божества, а че явленията й са подчинени на рационални закони; убеждението, че си заслужава човек да изучава системно всяка област на естеството; и увереността, че можем да използваме емпиричното наблюдение и логичното мислене, за да стигнем до някакви изводи. Този начин на разсъждение, който е в разрез с традиционализма, суеверието и мистицизма, оказва силно въздействие върху западната цивилизация.