100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството

Разбрал истината, Галилео предприема следващата крачка. Той измерва внимателно разстоянието, което падащи предмети изминават за определено време, и открива, че то е правопропорционално на времето (секундите), през които те падат. Това откритие (което означава еднакво ускорение) е значително само по себе си. По-важното е, че Галилео успява да обобщи резултатите от поредица експерименти в математическа формула. Широката употреба на подобни формули и методи е важна особеност на съвременната наука.

Друго важно откритие на Галилео е законът за инерцията. Преди това се смятало, че един движещ се предмет забавя от само себе си движението си и спира, освен ако някоя външна сила не го кара да се движи. Но Галилеовите опити показват, че това общоприето схващане е погрешно. Ако възпиращите сили, да речем триенето, бъдат премахнати, предметът ще продължи да се движи до безкрайност. Този важен принцип, повторен недвусмислено от Нютън и обявен като Първи закон за движението, е един от основните принципи във физиката.

Най-прочутите Галилеови открития са в областта на астрономията. В началото на XVII век в астрономическата теория цари небивала възбуда: води се остър спор между последователите на Коперниковата хелиоцентрична теория и привържениците на по-старата геоцентрична теория. Още в 1604 г. Галилео е изразил убеждението си, че Коперник е прав, но не може веднага да го докаже. В 1609 г. той дочува, че в Холандия е изобретен телескоп. Макар че има съвсем бедно описание на уреда, Галилео е толкова надарен, че скоро успява да конструира собственоръчно далеч по-добър телескоп. С него насочва наблюдателските си способности към небесата и само за една година стига до цяла поредица важни открития.

Наблюдава Луната и вижда, че тя не е гладко кълбо, а е изпъстрена с много кратери и високи планини. Небесните тела, заключава той, не са нито гладки, нито идеални, а имат същите неравности, с каквито се отличава Земята. Наблюдава Млечния път и разбира, че в крайна сметка той не е някакво небулозно5 образувание, а е съставен от огромен брой отделни звезди, толкова далечни, че, гледани с просто око, приличат на мъглявина.

Наблюдава планетите и вижда, че около Юпитер обикалят четири луни. Това е ясно доказателство, че астрономическо тяло може да се върти не само около Земята, а и около друга планета.

Наблюдава Слънцето и открива слънчевите петна. (Всъщност те са забелязвани и преди него от други учени, но Галилео публикува по-убедителни материали за наблюденията си и успява да привлече вниманието на колегите си върху тях.)

Той забелязва, че планетата Венера има фази, подобни на лунните. Това е важно доказателство, което отговаря на Коперниковата теория, че Земята и всички други планети се въртят около Слънцето.