Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Ако не се върнеше незабавно в играта, задушаването щеше да стане негов най-добър и единствен приятел.
Вдигна ръце към брънките и ги хвана в двата си огромни юмрука, изправи се до седнало положение, така че гърдите му се опряха в коленете и омота стоманеното въже около протезата си. Като напрегна крака си, той притисна частта от веригата, намираща се под тока на ботуша му, и успя да я разхлаби малко, за да може да диша.
Убиецът се наклони назад, все едно караше водни ски, и протезата поддаде на напрежението. Ъгълът на изкуствения му крак се промени. С бързо движение Фюри освободи крака си от веригата, придърпа висящия й край и напрегна с все сила врата и раменете си.
Убиецът полетя към тухлената стена на химическото чистене, а ускорението и тежестта му повдигнаха Фюри от земята.
За части от секундата веригата се разхлаби.
Това беше достатъчно за Фюри да се извърти, да махне проклетото нещо от врата си и да успее да се докопа до кинжала си.
Лесърът беше зашеметен от срещата си със стената, Фюри се възползва от това и го прониза с оръжието си. Стоманеното острие проникна дълбоко в меката, празна вътрешност на лесъра и оттам бликна лъскава черна течност.
Убиецът погледна надолу, объркан, като че някой беше променил правилата на играта и той не беше уведомен. Вдигна белите си ръце в опит да спре изтичането на сладникавата зла кръв, но нямаше как да се пребори с този потоп.
Фюри обърса уста с опакото на ръкава си и усети гъдела на трепетно очакване.
Лесърът хвърли поглед към лицето му и обърканото изражение изчезна. Върху безцветната му физиономия се настани страх.
— Ти си онзи — прошепна убиецът и коленете му поддадоха. — Мъчителят.
Нетърпението на Фюри отиде на заден план.
— Какво?
— Чувал съм… за теб. Първо накълцваш… после убиваш.
Нима се беше сдобил с репутация в Обществото на лесърите? Беше започнал тази касапница с лесърите преди два месеца.
— Откъде знаеш, че съм аз?
— Между другото… Усмихваш се.
Убиецът се строполи на земята, а Фюри осъзна, че се е ухилил зловещо.
Беше трудно да се каже кое бе по-ужасяващо — фактът, че го беше направил, или че не беше забелязал.
Изведнъж зениците на лесъра се стрелнаха наляво.
— Благодаря… мамка му.
Фюри замръзна на място, когато в левия му бъбрек се опря дулото на пистолет, а до ноздрите му достигна свеж талаз от мирис на бебешка пудра.
На не повече от пет пресечки на изток, в личния си кабинет в «Зироу Сам», Ривендж, известен още като Преподобния, изруга. Мразеше онези, които не умееха да се владеят. Мразеше ги.
Олюляващият се пред бюрото му човек току-що се беше подмокрил. Върху панталоните му се беше появило тъмносиньо кръгло петно.
Изглеждаше, сякаш някой го бе уцелил с мокра гъба.
— О, за бога. — Рив поклати глава към частните си гардове маври, играещи ролята на закачалка за нещастника.
Трез и Ай Ем направиха същите отвратени физиономии като неговата.
Слава богу, каза си Рив, че обувките «Док Мартенс» на краката на човека играеха ролята на купи за пунш. Нищо не беше протекло.
— Какво съм направил? — изквича мъжът. Височината на гласа му подсказваше, че тестисите му са сериозно смачкани в мокрите боксерки. Още малко и щеше да мине в контраалт. — Нищо не съм…
Рив прекъсна опитите му да отрича.
— Криси се появи с подута устна и синини по лицето. Отново.
— Мислиш, че аз съм го направил? Момичето проституира за теб. Може да е бил всеки…
Трез възрази срещу твърдението му, като сви ръката му в юмрук и го стисна като портокал.
Когато врясъкът от болка на обвиняемия премина в хленчене, Рив небрежно взе в ръка сребърен нож за писма. Беше остър като кинжал и Рив изпробва острието върху показалеца си, а после бързо облиза капката кръв, появила се там.
— Когато кандидатства за работа тук — заговори той, — даде адрес Двайсет и трета улица номер тринайсет-единайсет. Адресът на Криси е същият. Пристигате и си тръгвате заедно. — Рив вдигна ръце, когато другият отвори уста. — Да, наясно съм, че това не е против правилата. Но пръстенът на ръката ти… Почакай, защо се опитваш да я скриеш зад гърба си? Трез, ще му помогнеш ли да сложи дланта си пред мен?
Рив почука с върха на ножа за писма по бюрото си, а Трез избута едрия мъж, като че не тежеше повече от торба с пране. Без никакво усилие просна ръката му пред Рив и я задържа там.
Рив се наведе и прокара върха на ножа по пръстена от гимназията на Колдуел.