Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Когато отмести поглед от него, видя, че Джон Матю е застанал до бюрото и взима малък бележник и химикалка. Докато пишеше, държеше хартията близо до гърдите си. Изглеждаше много по-млад, отколкото предполагаха размерите на тялото му, докато се трудеше върху думите си.
Беше го виждала да комуникира с ръце при редките случаи, когато имаше да каже нещо на масата, и предположи, че може би е ням.
Подаде иМ бележника с гримаса, сякаш не беше много доволен от написаното.
Обичаш ли да четеш? В тази библиотека е пълно с добра литература.
Тя го погледна в очите. Какъв прекрасен син цвят имаха.
— Какъв е проблемът с гласа ви? Ако не възразявате, че питам.
— Нямам проблем. Дадох обет за мълчание.
Тя си спомни. Избраницата Лейла й бе казала, че е дал такава клетва.
— Виждам, че използвате ръцете си, за да говорите — каза тя.
— Американският жестомимичен език.
— Много изискан начин за общуване.
— Върши работа. — Той написа още нещо и пак й подаде бележника. — Чух, че от Другата страна е много различно. Вярно ли е, че всичко е бяло?
Тя повдигна полите на робата си, като че да даде пример за това, какво бе там, откъдето идваше.
— Да, белият цвят е единственият, който имаме. — Тя се намръщи. — И единственият, от който се нуждаем.
— Имате ли електричество?
— Използваме свещи. И правим всичко на ръка.
— Звучи старомодно.
Не беше сигурна какво има предвид той.
— Това лошо ли е?
Той поклати глава.
— Мисля, че е жестоко.
Беше чувала да използват тази дума на масата и се чудеше какво общо има тя с очевидно положителната оценка за качеството на нещо.
— Това е всичко, което познавам. — Тя отиде до високите тесни остъклени врати. — Поне досега.
Розите са толкова близо, помисли си тя.
Джон подсвирна и тя погледна през рамо към бележника, който той държеше пред нея.
— Харесва ли ти тук? — беше написал. — И моля, знай, че можеш да ми кажеш, ако не ти харесва. Няма да те съдя.
Тя докосна робата си с пръсти.
— Чувствам се различна от всички останали. Не мога да участвам в разговори, въпреки че знам езика.
Настъпи дълго мълчание. Когато отново погледна към Джон, той пишеше. Ръката му поспираше от време на време, сякаш той търсеше подходящата дума. Зачерта нещо. После написа друго. След като свърши, й подаде бележника.
— Познавам това усещане. Тъй като съм ням, много често се чувствам не на място. Положението се подобри след преобразяването ми, но все още се случва. Тук никой не те съди. Всички те харесват и се радваме, че си в къщата.
Тя прочете написаното два пъти. Не знаеше какво да отговори на последната част. Беше предположила, че я толерират заради това, че е доведена от Примейла.
— Но… Ваша светлост, вие сте приели мълчанието. — Той се изчерви и тя добави: — Извинете. Не е моя работа.
Той написа нещо и после й показа думите си.
— Роден съм без ларинкс.
Следващото изречение беше задраскано, но тя успя да го прочете в общи линии. Беше написал нещо като: Но въпреки това се бия добре и съм умен.
Тя разбираше причината за това. Избраниците, както и глимерата, ценяха физическото съвършенство като доказателство за добра наследственост и сила на расата. Много от тях биха погледнали на мълчанието му като на недъг и дори Избраниците можеха да бъдат жестоки към онези, които смятаха за по-нисши от тях.
Кормия протегна ръка и я положи върху дланта му.
— Мисля, че не всичко трябва да бъде изречено, за да бъде разбрано. И е повече от ясно, че сте способен и силен.
Страните му почервеняха и той наведе глава, за да скрие очите си.
Кормия се усмихна. Изглеждаше сбъркано, че неговата неловкост я караше да се отпусне, но това някак ги сближаваше.
— Откога сте тук? — попита тя.
По лицето му пробягаха емоции и той отново се зае с бележника.
— От около осем месеца. Прибраха ме, защото нямам семейство. Баща ми беше убит.
— Съжалявам за загубата ви. Кажете… тук сте, защото ви харесва ли?
Последва дълга пауза. После той започна да пише бавно. Когато й подаде бележника, там се казваше:
— Не ми харесва нито повече, нито по-малко от всякакъв друг дом.
— Което означава, че сте не на място също като мен — промърмори тя. — Тук сте, но не съвсем.