Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Върху лицето й има странен белег. Когато отначало го видях, се учудих. От този пръстен е, нали? Ударил си я с опакото на ръката, нали? Уцелил си я в лицето с това.
От мъжа течаха слюнка и сополи като вода от пробита гемия. Рив очерта още един кръг около синия камък на пръстена, после прекара острия като бръснач резец по всеки пръст поотделно, от изпъкналите кокалчета до плоската основа на ноктите.
Кокалчетата в основата на показалеца и средния пръст бяха наранени. Бледата кожа отгоре им беше подута и лилава на цвят.
— Явно не си я ударил само с опакото на ръката — измърмори Рив, като още докосваше пръстите на мъжа с ножа за писма.
— Тя си го…
Рив стовари юмрук върху бюрото с такава сила, че телефонът подскочи и слушалката падна от мястото си.
— Да не си посмял да завършиш това изречение. — Рив се бореше да не оголи напиращите от устата му кучешки зъби. — Или, бог ми е свидетел, ще се погрижа за топките ти на мига.
Нещастникът напълно загуби жизнеността си, а сигналът свободно на телефона се смени с едва доловимо бип-бип-бип. Ай Ем, хладнокръвен както винаги, се протегна и постави слушалката на мястото й.
От носа на мъжа се изтъркаля капка пот и падна върху опакото на ръката му, а Рив овладя гнева си.
— Добре. Докъде бяхме стигнали точно преди да си изпросиш кастрация? А, да. Ръце… Говорехме за ръце. Какво ли би правил, ако нямаше две. Не би могъл да караш кола със скоростен лост, например. А ти имаш лост в колата, нали? Да, виждал съм те в онази странна акура. Хубава кола.
Рив постави собствената си ръка върху лъскавото дърво точно до тази на човека и започна да прави сравнения, като посочваше очевидните различия с ножа за писма.
— Моята длан е по-дълга и по-широка от твоята. И пръстите ми са по-дълги. Вените ми са по-изпъкнали. Ти имаш татуировка на… Какво е това в основата на палеца ти? Някакъв вид… китайски символ за сила. Да, моите татуировки са на друго място. Какво още… Кожата ти е по-светла. Мамка му, вие белите момчета наистина трябва да помислите за тена си. Без малко ултравиолетови лъчи приличате на мъртъвци.
Рив вдигна поглед и се замисли за миналото, за майка си и нейната колекция от синини. Беше му отнело много време да въздаде справедливост за нея.
— Знаеш ли коя е най-голямата разлика между нас? — продължи той. — Виж… Моите кокалчета не са наранени от побой върху жена.
С бързо движение той вдигна ножа за писма и го заби така силно, че острието проникна не само в плътта, но и през тиковото дърво на бюрото.
Ръката, която беше пронизал, беше неговата собствена.
Докато човекът крещеше, той не чувстваше нищо.
— Да не си посмял да припаднеш, слабако — изстреля Рив, когато другият завъртя очи. — Ще гледаш внимателно, за да запомниш посланието ми.
Рив вдигна длан, докато тя не се удари в основата на дръжката и освободи ножа от бюрото. Постави ръката си така, че мъжът да може да наблюдава, и започна да движи ножа за писма с неумолима прецизност. Оформи отвор в кожата и костта, превръщайки пробива в малък прозорец. Когато свърши, дръпна острието и го положи внимателно до телефона.
Докато кръвта се стичаше по вътрешната страна на ръкава към лакътя му, той погледна към мъжа през дупката.
— Ще те наблюдавам. Навсякъде. Непрестанно. Появили се с нова синина от «падане под душа», ще те бележа като календар. Разбираш ли ме?
Мъжът се извъртя настрани и повърна върху крачола на панталона си.
Рив изруга. Трябваше да очаква подобно нещо. Проклет страхливец и побойник на жени.
Хубавото беше, че глупакът с полусмляната паста, стичаща се върху пълните с урина обувки «Док Мартенс», не знаеше на какво всъщност е способен Рив. Този човек, както и всички останали хора в клуба, нямаше представа, че шефът на «Зироу Сам» не е просто вампир, но и симпат. Сигурно копелето би се надрискало и тогава вече мръсотията щеше да е върховна. От мокрото петно вече беше ясно, че не е почитател на памперсите за възрастни.
— Колата ти сега е моя — заяви Рив и се протегна към телефона, за да набере номера на чистачите. — Приеми го като разплащане плюс лихва и глоба заради парите, които си откраднал от бара ми. Също така си уволнен заради търговия зад гърба ми на моя лична територия. И още нещо. Другия път, като се опиташ да жънеш чужда нива, недей да отбелязваш пакетчетата със същия орел, какъвто имаш на проклетото си яке. Прави прекалено лесно откриването на дилъра. И както вече казах, по-добре моето момиче да не се явява с нещо повече от счупен нокът или ще те посетя. Сега изчезвай от офиса ми и вече никога не идвай в клуба.