Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Онзи беше изпаднал в такъв шок, че изобщо не се възпротиви, когато беше замъкнат до вратата.
Рив отново удари с окървавения си юмрук по бюрото, за да привлече внимание.
Маврите спряха, а също и товарът им. Човекът беше единственият, хвърлил поглед през рамо, и в него се четеше неподправен ужас.
— Едно. Последно. Нещо. — Рив се усмихна със затворена уста, като остави скрити заострените си кучешки зъби. — Ако Криси напусне, ще приема, че ти си я принудил да го направи, и ще те потърся заради финансовите си загуби. — Рив се наведе напред. — Имай предвид, че не са ми нужни пари, но пък съм садист и се възбуждам, като наранявам хора. Следващия път ще си взема моето от кожата ти, няма просто да се лишиш от портфейла или паркираната пред къщата ти кола. Трез, ключовете?
Мавърът пъхна ръка в задния джоб на панталоните марка «Зет Бранд» и подхвърли ключ на верижка.
— Не се тревожи за прехвърлянето на мое име — каза Рив и го хвана. — Там, където ще се озове акурата ти, няма да има нужда от документи или доказателство за собственост. Довиждане засега.
Вратата се затвори и Рив хвърли поглед към верижката на ключа. На висящия от нея ключодържател беше изписано: «Съни Ню Палц».
— Какво? — попита, без да вдига поглед.
Гласът на Хекс, разнесъл се от тъмния ъгъл, от който тя винаги наблюдаваше представлението, беше тих.
— Ако го направи отново, искам аз да се заема.
Рив стисна ключа в юмрук и се облегна назад в креслото си. Дори да кажеше «не», ако Криси отново се появеше пребита, шефът на охраната му вероятно щеше да спретне отплата така или иначе. Хекс не беше като другите служители. Хекс не беше като никого.
Това не беше напълно вярно. Беше като него. Наполовина симпат.
Или наполовина социопат в нейния случай.
— Наблюдавай момичето — отговори й той. — Ако този кучи син отново реши да действа с училищния си пръстен, ще хвърляме ези-тура кой да му даде да се разбере.
— Наблюдавам всички момичета. — Хекс отиде до вратата, излъчваща овладяна мощ. Имаше мъжка конструкция, висока и мускулеста, но не беше груба. Въпреки прическата в стил Ани Ленъкс не беше тромава и злобна мъжкарана в стандартната си униформа от черна тениска и черни кожени панталони. Не, Хекс притежаваше смъртоносната елегантност на острието — бърза, решителна, твърда.
И като всеки кинжал обичаше да лее кръв.
— Днес е първият вторник от месеца — отбеляза тя и сложи ръка на дръжката на вратата.
Като че той не знаеше.
— Тръгвам след половин час.
Вратата се отвори и затвори. Шумът от клуба проникна и после заглъхна.
Рив повдигна дланта си. Кървенето беше спряло и раната щеше да се затвори след около двайсет минути. До полунощ нямаше да има и следа от разреза.
Замисли се за мига, в който се беше пробол. Да не чувстваш нищо с тялото си, беше особен вид парализа. Въпреки че можеш да се движиш, не усещаш тежестта на дрехите върху гърба си или дали обувките ти са прекалено стегнати. Дори не чувстваш дали земята под краката ти е неравна или хлъзгава.
Липсваше му тялото му, но или взимаше допамин и се примиряваше със страничните му ефекти, или танцуваше танго с тъмната си страна. А това беше тежка битка, в която не беше сигурен, че може да победи.
Рив взе бастуна си и бавно се изправи от стола. В резултат на постоянното състояние на вцепененост балансът беше трудна работа, а гравитацията не му беше приятелка, така че придвижването до стената му отне повече време от нормалното. Когато стигна там, положи длан на изпъкналия правоъгълник и плоскостта с размерите на врата се отмести в стил «Стар Трек».
Черната спалня с баня, която се появи иззад нея, беше едно от трите му убежища и по някаква причина тук душът беше най-хубав.
Вероятно защото с размерите си от едва двайсет квадратни метра банята можеше да придобие тропическа температура само с пускането на водната струя.
А когато непрекъснато ти е студено, това е сериозно предимство.
Съблече дрехите си и пусна водата, като се обръсна набързо, докато чакаше струята да стане нетърпимо вряла. Докато прекарваше бръснача по страните си, образът на мъжа, взиращ се в него от огледалото, беше същият както винаги. Прическа ирокез. Очи с цвят на аметист. Татуировки по гърдите и корема. Дълъг пенис, увиснал между краката.
Замисли се къде трябваше да ходи тази вечер и образът се смени, червена мъгла постепенно замени всички цветове пред погледа му. Не беше изненадан. Насилието беше начин да задоволи злата си природа, то беше същото като храната за гладуващия. И току-що в офиса си той беше получил само малка вкусна хапка.