Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
При нормални обстоятелства щеше да е време за още допамин. Химическият му спасител държеше под контрол най-тежките му потребности на симпат, като ги заместваше с хипотермия, импотентност и вцепененост. Страничните ефекти бяха отвратителни, но трябваше да се направи нужното, а лъжите изискваха да бъдат поддържани.
Също и представянето.
Изнудвачката му държеше на представянето.
Обгърна члена си с ръка, сякаш можеше да го предпази от това, което щеше да му се наложи да върши по-късно, и отиде да провери водата.
Макар парата във въздуха да беше така гъста, че той я усещаше като пяна в гърдите си, водата пак не беше достатъчно гореща. Никога не беше достатъчно.
Потърка очи със свободната си ръка. Продължаваше да вижда в червено, но му харесваше. По-добре да срещне изнудвачката си на равна нога. Зло срещу зло. Симпат срещу симпат.
Рив пристъпи под струята и водата отми кръвта. Докато сапунисваше кожата си, вече се чувстваше мръсен, абсолютно нечист. Усещането щеше да става още по-лошо до настъпването на зората.
Да… Отлично разбираше защо неговите работещи момичета изпълваха с пара съблекалнята в края на смените си. Уличниците обичаха вряла вода. Сапун и вряла вода. Понякога те и гъбата за баня бяха най-доброто, което получаваш през нощта.
6.
Джон следеше Кормия с очи, докато тя тичаше и се въртеше в кръг по тревата, а бялата иМ роба се вееше, напомняйки отчасти знаме, отчасти криле. Не знаеше на Избраниците да им е позволено да тичат като волни птички с боси крака и имаше усещането, че тя нарушава правилата.
Ами, браво на нея. И беше приятна гледка за окото. В радостта си тя танцуваше, обгърната от нощта, но не беше част от тъмнината й. Приличаше на светулка, блестящо танцуващо създание на фона на гъстата гора.
Фюри трябва да види това, каза си Джон.
Телефонът му издаде звук и той го извади от джоба си. Съобщението от Куин гласеше: Можеш ли да накараш Фриц да те докара у Блей? Готови сме. Отговори веднага: Да.
Прибра блекберито и му се прииска да можеше да се дематериализира. Би трябвало да се опита за първи път около две седмици след преобразяването. Блей и Куин нямаха никакъв проблем с появяването и изчезването. А той? Същото беше, както когато започна да тренира и все беше най-бавният, най-слабият, най-лошият във всичко. Беше нужно само да се концентрираш върху това, къде искаш да отидеш, и да си наложиш да се озовеш там. Или поне на теория. А той? Беше прекарал много време със затворени очи и лице, сбръчкано като на шарпей, в опит да тласне молекулите си през стаята, но оставаше все на същото място. Беше чувал, че понякога можело да отнеме година след преобразяването, преди да успееш да го постигнеш, но нищо чудно да беше нещо, което той никога нямаше да е способен да прави.
В такъв случай трябваше да си извади шофьорска книжка. Чувстваше се на дванайсет с постоянните си молби да бъде откаран някъде. Фриц беше чудесен шофьор, но не беше там работата. Джон искаше да бъде мъж, а не товар за някой доген.
Кормия направи още един кръг и тръгна обратно към къщата. Спря пред него, а робата й като че искаше да продължи, диплите й се разлюляха, преди да се спуснат около тялото й. Тя дишаше учестено, лицето й беше поруменяло, а на устните й грееше широка усмивка.
С тази руса разпусната коса и порозовели страни тя беше съвършеното момиче на лятото. Можеше да си я представи сред полето, седнала на карирано одеяло, как похапва ябълков пай и отпива от кана с освежителна лимонада… облечена в червено-бели бикини.
Стига, това не беше редно.
— Откритите пространства ми харесват — каза тя.
— И те те харесват — написа той и иМ показа бележката.
— Ще ми се да бях излязла по-рано. — Тя погледна към растящите около терасата рози. Вдигна ръка към шията си и той имаше усещането, че желае да ги докосне, но оковите на въздържаността се затягаха отново.
Той прочисти гърло, за да привлече погледа й.
— Можеш да откъснеш някоя, ако желаеш — написа.
— Аз… Мисля да го направя.
Тя се приближи към розите, сякаш бяха сърна, която би се стреснала, с ръце, отпуснати до тялото, босите й крака пристъпваха бавно по плочките. Насочи се право към бледолилавите, пренебрегвайки по-ярките червени и жълти пъпки.
Той започна да пише: Пази се от бодлите, когато тя протегна ръка, изохка и я дръпна обратно. На върха на пръста й се появи капка кръв. Бледата светлина на нощта я правеше да изглежда черна върху бялата й кожа.