Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Фюри и убиецът спряха в близост до натрапниците. Спазвайки разстояние помежду си, те огледаха ситуацията, а онези вдигнаха глави към тях.
— Махайте се оттук — нареди този отляво.
Добре, очевидно ставаше дума за прекъсната сделка. Типът отдясно определено беше купувачът, и то не само защото не се опитваше да поеме контрол върху положението. Нещастникът с мърляви панталони очевидно беше неспокоен, с трескав поглед и жълтеникава, покрита с акне кожа. Най-показателно от всичко беше, че насочи вниманието си обратно към джобовете на дилъра, без ни най-малко да се тревожи от вероятността да бъде повален от Фюри или убиеца.
Не, най-голямата му грижа беше да си получи следващата доза и явно се ужасяваше, че може да се наложи да си иде вкъщи без онова, което му бе нужно.
Фюри преглътна мъчително, докато наблюдаваше празния му, стрелкащ се наоколо поглед. Той беше изпитал същата смразяваща паника точно преди да се вдигнат капаците от прозорците на къщата за през нощта.
Дилърът сложи едната си ръка на кръста.
— Казах да изчезвате!
По дяволите. Ако този мръсник извадеше оръжие, щеше да стане голяма каша, защото… Добре, убиецът също посегна към якето си. Фюри изруга и се присъедини към купона, като положи длан върху Зиг Зауера на хълбока си.
Дилърът замръзна на място, явно осъзнал, че всички разполагаха с аксесоари за олово. След кратка преценка на риска вдигна ръце пред себе си.
— Като се замисля, май е по-добре да си тръгвам.
— Правилен избор — изръмжа лесърът.
Наркоманът не сметна идеята за толкова добра.
— Не, не… Трябва ми…
— По-късно. — Дилърът закопча якето си като продавач, затварящ магазина си.
Случи се толкова бързо, че никой не можа да го спре. Най-неочаквано наркоманът извади макетно ножче и с непохватно, повече залагащо на късмет, отколкото на умения движение, преряза гърлото на дилъра. Докато кръвта оплискваше всичко, купувачът претършува магазина, прерови джобовете на якето и напъха в оръфаните си джинси целофанените пакетчета. След като набегът приключи, той се изниза като плъх — прегърбен, подтичващ, прекалено доволен от късмета си, че да обръща внимание на истинските убийци, намиращи се на пътя му.
Без съмнение лесърът го остави да си тръгне, за да се разчисти територията и да започне истинският бой.
Фюри не го спря, защото имаше чувството, че гледа в огледало.
Неприкритата радост върху лицето на наркомана беше смразяваща.
Очевидно се беше качил на бързия влак за големия купон и фактът, че беше безплатно, представляваше само малка част от вълнението. Големият му възторг идеше от неочаквано изобилния запас.
Фюри познаваше този сладостен като оргазъм порив. Изпитваше го всеки път, когато се заключеше в спалнята си с голяма торба, пълна с червен дим и нов пакет цигарени хартийки.
Той… завиждаше. Толкова силно…
Дългата стоманена верига го удари странично и се обви около врата му, метална змия с ужасна сила. Лесърът я дръпна към себе си и брънките й прекъснаха всичко — дишане, кръвообращение, глас.
Центърът на тежестта на Фюри се прехвърли от бедрата му към раменете и той се понесе напред, като вдигна ръце, за да не допусне лицето му да се размаже в паважа. Когато се приземи на колене и длани, пред погледа му се озова физиономията на дилъра, от когото се носеше бълбукане като от кафе машина.
Дилърът протегна ръка, а окървавените му устни се размърдаха леко.
— Помогни ми… Помогни ми…
Лесърът заби ботуша си в главата на Фюри, като че риташе футболна топка, и ударът накара света да се завърти наоколо, а Фюри почувства тялото си като пумпал. Озова се право пред дилъра, като спря търкалянето си в тялото на умиращия.
Фюри примигна и изпъшка. Светлините на града заличаваха звездите в небето, но не и тези пред погледа му.
Чу до себе си задавено пъхтене и за кратко насочи замъгления си поглед натам. Дилърът беше на път да се срещне с Мрачния жетвар. От втората уста, появила се на гърлото му, се откъсваха последни издихания. Миришеше на кокаин, примесен с хероин, като че самият той употребяваше, а не беше само снабдител.
Това е моят свят, помисли си Фюри. Свят на пакетчета и пачки пари. Прекарваше повече време в тревога за следващата доставка, отколкото дори за мисията на Братството.
Магьосника се яви в главата му, извисил се като Атлас сред полето от кости. Много си прав, това е твоят свят, твоята сфера на действие. А аз съм твоят крал.
Лесърът дръпна веригата, с което взе думата на Магьосника и направи звездите пред погледа на Фюри още по-ярки.