Дъщеря на Империята

Мара кимна, позволи на ветерана да я настани в носилката и подхвана проблема.

— Започна ли да набираш нови войници?

Кейоке заповяда на носачите да потеглят и тръгна до носилката.

— Господарке, двама от хората ми се свързаха с братовчеди в други градове и помолиха за млади синове, които да постъпят на служба. След седмица-две ще накарам да го направят още двама. Ако действаме в по-голям мащаб, всяка казарма от Амболина до Дистрати ще узнае, че Акома е слаба.

— Дали да не закупим договори?

— Наемници? Охрана на кервани? — Кейоке забърза, за да не изостава от носачите. — Невъзможно. Няма да са надеждни. Мъже без кръвна клетва към натамито на Акома ще са безполезни. Няма да дължат чест. Срещу бащините ти врагове трябват воини, които да се подчиняват безпрекословно и да са готови да умрат, ако се наложи. Ако ми покажеш някой, който ще умре за пари, ще го взема веднага. Не, господарке, домовете ползват наемници само за най-проста работа, като охрана на складове или патрулиране срещу крадци. И то само за да освободят воините си за по-почетна задача.

— Но все пак ще ни трябват наемници — каза Мара. — Поне за да държим сивите воини далеч от нийдрите.

Кейоке откопча шлема си и погали перата в падащия мрак.

— В по-добри времена, да. Но не сега. Половината, които наемем, вероятно ще са шпиони. Не искам да оказвам чест на хора без господар, но трябва да попълним силата си бавно.

— И ще умрем. — Мара стисна зъби горчиво, усещаше, че предложената от Накоя женитба става все по-вероятна.

Кейоке спря носачите, притеснен от настроението й, и я погледна в очите.

— Господарке?

— Колко остава, докато лорд Минванаби научи колко дълбоки щети е нанесло коварството му? — Лицето й беше блед овал между белите завеси. — Рано или късно някой от шпионите ще научи, че домът ни е слаб и разполагаме само с шепа воини, които поддържат илюзия за стабилност. Далечните ни владения също са беззащитни. Пазят ги старци и необучени момчета с парадни доспехи. Живеем като газени, затаили сме дъх и се надяваме, че харултът няма да ни стъпче! Но тази надежда е измамна. Скоро ще ни разкрият. След това враговете ще ни ударят с брутална сила.

Кейоке си сложи шлема и пръстите му бавно започнаха да затягат каишката.

— Войниците ще умрат, за да те защитят, господарке.

— Това казвам, Кейоке. — Веднъж започнала, Мара не можеше да удържи тежката безнадеждност, която я бе обзела. — Всички ще умрат. Ти, Папе, дори Накоя. След това враговете, които убиха баща ми и брат ми, ще ми отсекат главата и ще я отнесат заедно с натамито, на лорд Минванаби… И Акома ще изчезне.

Старият воин наведе мълчаливо глава. Не можеше да отрече думите на господарката си, нито да предложи някаква утеха. Нареди на носачите да тръгнат към къщата, към светлината, красотата и изкуството, които бяха в основата на наследството на Акома.

Когато робите стъпиха на застланата с чакъл пътека, Мара се засрами от избухването си и спусна завеските, за да се скрие от поглед.