Дъщеря на Империята

— Какво е станало? — попита раздразнено Мара.

Кейоке се отдели от двамата войници, с които проучваше следите по земята. Грубоватите му черти не показаха с нищо да е забелязал подпухналото й от плач лице. Шлемът с перата висеше на колана му. Ветеранът махна към няколко роби по препаски, които поправяха една счупена ограда, и докладва:

— Разбойници, господарке. Десет или дузина. Убили са пастирчето, счупили са оградата и са отмъкнали няколко нийдри.

— Колко? — Мара му махна да й помогне да слезе от носилката.

След месеците в кънтящите каменни стени на манастира тревата под краката й носеше странно чувство. Както и неочакваната миризма на разровена пръст и лозите кала, които се виеха по оградата. Мара не позволи на тези усещания да я разсеят и поздрави Джикан с намръщване, копиращо това на баща й, когато нещо в имението се объркаше.

Хадонрата не бе имал голям контакт с бившия лорд на Акома, но този поглед беше легендарен. Мъжът се поклони, пръстите му стискаха нервно инвентарния списък.

— Господарке, загубила си три или четири крави. Ще знам със сигурност, щом съберем пръснатите.

Мара повиши глас над мученето на разтревожените животни и подвикванията на пастирите. Дългите пръчки свистяха, камшиците плющяха, докато прибираха добитъка към по-сигурни пасища.

— Пръснати ли?

Вместо Джикан отговори Кейоке, като тонът му беше по-подходящ за бойно поле на варварския свят, отколкото за отъпкана ливада.

— Животните на това пасище са били предназначени за разплод. Миризмата на кръв ги е стреснала и се са разбягали, което е предупредило пастирите. — И погледна разтревожено към далечната гора.

— Какво има, Кейоке? — попита Мара. — Едва ли е загубата на няколко крави и един убит роб, нали?

— Не, господарке. — Старият воин поклати глава, без да откъсва очи от гората. — Съжалявам за собствеността, но кравите и момчето са по-малкият проблем. — Хвърли поглед към надзирателя, който викаше на робите да забият нов кол за оградата. — Всички сме нащрек, откакто хамойското псе опита да отнеме живота ти. Това не са обикновени крадци. Ударили са и са се изтеглили през деня, което говори за планиране и добро познаване на патрулите ни.

Страхът натежа в стомаха й като буца лед.

— Шпиони? — попита тя с пресилено спокойствие. Лорд Анасати можеше да е организирал нападение от фалшиви „бандити“, за да прецени силите на Акома.

Кейоке докосна меча си.

— Не мисля, господарке. — Беше разчел мислите й. — Минванаби няма да е толкова нежен, а Анасати няма сили толкова на юг, за да организира такава атака толкова бързо. Не, това е работа на войници без господар.