Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
— Нашият враг Минванаби ще реши, че това е нещо повече от очевидното. Ще потърси начини да го спре и това ще ни даде време да планираме. В момента можем само да се надяваме да спечелим време.
Накоя помълча, после отвърна:
— Дъще на сърцето ми, куражът ти е похвален. Този жест може да ти даде ден, седмица, дори малко повече, но накрая лорд Минванаби ще се опита да унищожи Акома. — Старата дойка се наведе напред и продължи твърдо: — Трябва да потърсиш съюзници и това ти оставя само един път. Трябва да се омъжиш. И то бързо.
Мара се изправи толкова рязко, че коленете й се удариха в писалището.
— Не!
Настъпи напрегната тишина, подскочилият от масичката пергамент падна в супата.
Накоя въобще не обърна внимание на гнева на господарката си.
— Нямаш друг избор, дете. Като Управляваща лейди, трябва да потърсиш консорт сред по-малките синове на някои домове в империята. Брак със син на Шинцаваи, Тукарег или Чочапан ще ти осигури съюз с дом, който може да ни защити. — Замълча за миг, после продължи: — Доколкото е възможно. Но пък с времето нещата може да се променят.
Мара се изчерви.
— Не съм виждала никое от момчетата, за които говориш. Няма да са омъжа за непознат!
— Говориш гневно и сърцето ти взема връх над разума. Ако не беше влязла в храма, съпругът ти щеше да бъде избран и одобрен от баща ти или брат ти. Като Господарка на Акома трябва да направиш същото за благото на дома. Оставям те да размислиш над това.
Дойката сви старите си пръсти около кутията, която трябваше да бъде предадена от Гилдията на носачите на лорд Минванаби, поклони се вдървено и излезе.
Мара остана сама, ядосана, загледана безизразно в намокрения пергамент, който бавно потъваше в супата. Мисълта за женитба предизвикваше неназовани страхове, покълнали в мъката. Въпреки топлината на деня потръпна и щракна с пръсти на слугите да отнесат храната. Искаше да остане сама и да помисли над думите на старата дойка.
Реши да послуша препоръките на Кейоке и следобед остана в къщата. Предпочиташе да продължи проверката на владенията на Акома с носилка, но войниците й бяха твърде малко. Събирането на ескорт, осигуряващ безопасността й на открито, щеше да остави недостатъчно хора за редовните патрули. Беше твърде съвестна, за да мързелува, така че се зарови в документите, за да придобие по-добра представа за семейната собственост.
Сенките се удължиха и жегата на следобеда започна да се уталожва.
Докато четеше, лейди Акома започна да разбира един простичък, но важен факт за цуранския живот. Нещо, което баща й повтаряше често, но което тя започна да разбира чак сега.
Честта и традициите бяха само две от стените на големия дом. Богатството и могъществото бяха другите две. И точно последните две пазеха покрива от срутване. Мара стисна свитъка. Ако някак успееше да удържи враговете, които искаха смъртта й, докато събере достатъчно сила, за да влезе в Играта на Съвета… Реши да зареже тази мисъл. Опазването от Минванаби и Анасати беше належащият проблем. Отмъщението беше безполезна мечта, ако не можеше да осигури оцеляването на фамилията.
Беше потънала в мисли и не чу тихия глас на Накоя.
— Господарке? — повтори дойката.
Момичето вдигна поглед стреснато и покани дойката да влезе. Старата жена се поклони и коленичи пред нея.
— Господарке, мислих над нашия разговор следобед и моля за търпение, докато чуеш съвета ми.
Мара присви очи. Нямаше желание да подновява дискусиите за брак, но неотшумялата болка от опита за покушение й напомни да прояви благоразумие. Остави свитъка настрана и кимна на Накоя да продължи.
— Статусът ти на Управляваща лейди на Акома няма да се промени с брака. Съпругът ти ще ти е дясната ръка, но няма да има глас във взимането на решения, освен ако не му позволиш. Той…
Мара вдигна ръка.
— Това го знам.
Старата дойка като че ли се поуспокои. Но я тревожеше и друго.
— При предишния ни разговор забравих, че за една девица на Лашима грижите на външния свят ще са избледнели от съзнанието. Отношенията между момчета и момичета, срещите с благороднически синове, игрите на целуване и докосване… Беше далече от тези неща за повече от година. Мисълта за мъже… — Накоя спря, притеснена от все по-напрегнатото изражение на Мара, но след миг продължи: — Прости ми, аз съм стара жена. Беше девствена… и още си, доколкото разбирам.
Мара се изчерви. В храма я бяха учили да загърби всичко плътско. Притесненията на Накоя, че може да е разтревожена от тези въпроси, бяха напразни, защото за Мара борбата да забрави беше трудна. Често се улавяше, че мисли за момчета, които познаваше от детството си.