Чародейката

минути – от момента, в който първите рехави струйки плъзнаха по залива, до

пристигането на непроницаемата мъглива завеса, – за да спадне видимостта от

десетки метри до метър-два.

Звуците станаха приглушени и постепенно целият град притихна. Чуваше се само

отчаяният, самотен вой на сирената.

Мъглата не миришеше на море и сол – бе напоена със смрадта на нещо отдавна

мъртво и гниещо.

Глава 11

Софи изпищя.

Един набит тъмнокож мъж в мръсна бяла роба се стрелна от една уличка, сграбчи

я за косата и я дръпна назад, като едва не я събори. Обучението на Софи по

таекуондо се задейства. Тя посегна и стисна здраво ръката, а после премести

тежестта на тялото си, извъртя се на деветдесет градуса и замахна с десния си

крак в „йоп чаги“ – ритник настрана. Петата на тежката £ туристическа обувка се

стовари в колянната капачка на нападателя с унищожителна сила.

Очите на мъжа се разшириха; голямата му уста се отвори и затвори, разкривайки

развалени зъби, но преди той да успее да си поеме дъх, за да извика, Джош се

стрелна между двамата и му нанесе силен удар със свити пръсти. Улучи го по

средата на гърдите и когато онзи се преви, стовари юмрук върху тила му,

поваляйки го на земята.

– Добре, това е впечатляващо – промърмори Вирджиния Деър. – Не съм сигурна,

че вие двамата се нуждаете от моята защита.

Джош погледна към Софи.

– Добре ли си?

Тя внимателно прокара трепереща ръка по косата на темето си, за която я бе

сграбчил нападателят. По пръстите £ останаха руси косми.

– Изглежда, всичките тези години на тренировки по бойни изкуства не са отишли

напразно. – Тя се усмихна срамежливо. – Благодаря ти, че... ами, знаеш... че ме

спаси.

Джош махна с ръка.

– Ти не се нуждаеше от спасяване. Ритникът беше достатъчен, но няма да

позволя на когото и да било да докосва сестра ми.

– Благодаря ти – повтори тя.

– Винаги съм казвал, че ще те пазя – каза той и по бузите му изби лека руменина.

– Да, така е. Но последния път, като те видях...

Той почервеня още повече и сви неловко рамена.

– Знам. – Последния път, когато бе видял сестра си, тя нападаше свирепо

красивата Коатликуе. Той се бе извърнал и избягал ужасен от нея. Поклати глава. –

Още не знам какво да мисля...

Софи издиша дълбоко.

– Нито пък аз.

– Но тук – на това място – сме само ти и аз, сестричке.

– Винаги сме били само ти и аз – напомни му тя. – Дори като малки на Земята... у

дома... където и да е това, винаги сме били ти и аз срещу целия свят.

– Знам. – После Джош внезапно се ухили, напомняйки на Софи за брата, когото

познаваше. – А сега буквално сме ти и аз срещу целия свят.

Тя кимна.

– Радвам се да те видя пак, Джош.

– И аз – каза той.

– Тревожех се за теб.

– Нещата бяха... – Той млъкна, търсейки точната дума.

– Откачени? – предложи Софи.

Той кимна.

– Да, но трябва да има и по-точна дума. Откачени е твърде меко казано.