Чародейката

купчина отпадъци. То измъкна нещо, което можеше да е парче месо, и вдигна

поглед към нея. Очите му блещукаха в червено в полумрака. После се обърна и се

изниза.

Откакто напуснаха пазарния площад, бяха преминали тичешком по дузина улички

като тази. Тя бе тясна и тъмна, оградена от високи безлични стени, бе осеяна с

гниещи плодове и гъмжеше от мухи. Софи забеляза един дългоопашат плъх да

припка в канавката и да изчезва в една дупка в стената. Предполагаше, че винаги

ще има плъхове и мухи. Двамата с Джош бяха обиколили света с родителите си,

посещавайки всички места, където Ричард и Сара Нюман работеха. Беше виждала

улички като тази в Южна Америка и Близкия изток, в южната част на Европа и в

Азия – макар че за разлика от онези, в тази тук нямаше хартиени или пластмасови

боклуци, парчета дърво или захвърлени алуминиеви кутийки.

Софи се обърна и погледна над рамото на брат си. Контрастът бе поразителен.

Зад нея имаше мръсотия и бедност; пред нея се простираше богатство и

вълшебният Дану Талис от легендите. Уличката излизаше на широк булевард с

редящи се от двете му страни дървета. Зад него се виждаше един от каналите,

които бе забелязала от въздуха. Отвъд канала имаше още улици, оградени с

дървета или цветя, и тук-там се виждаха фонтани и статуи на хора, зверове и

странни създания, които не бяха нито едното, нито другото. Богато украсени сгради,

боядисани в златно и сребърно, се издигаха зад увенчани с шипове стени и дялани

каменни порти. Всяка от тях бе в различен архитектурен стил – Софи зърна

пирамиди с плоски върхове и квадратни сгради без прозорци, деликатни виещи се

спирали и обвити в кристал кръгове.

– Позна ли ги? – попита Джош.

И тя внезапно осъзна, че сградите £ напомнят за руините, които бе посещавала с

родителите си: тук личаха имитации на Египет, каньона Чако, Ангкор Ват и

Шотландия.

По погледа £ разбра, че ги е познала.

– Предполагам, че това са оригиналите. Хората са изкопирали конструкцията им.

– Защо са с различни форми? – попита Софи.

– Различни кланове? – предположи Джош.

– Когато Древните остареят, те се Променят – рече Вирджиния. – Понякога по

странни и необичайни начини. Затова им трябват странни и необичайни сгради, в

които да живеят.

По някои от сградите имаше барелефи или фрески; други бяха боядисани или

украсени със знамена. Само някои – главно пирамидите с плосък връх – бяха без

украса.

– Мисля, че гледаме по-хубавата част от града – каза Вирджиния с мрачна

усмивка. – И подобно на богаташките квартали навсякъде тук е пълно с порти и

пазачи. Някои неща никога не се променят.

– Пазачи ли? Къде? – попита Софи.

Джош посочи.

– Точно зад портите...

Тя внезапно ги забеляза и кимна. Зад портите на именията и дворците имаше

караулни къщички и фигури се движеха в сенките им, скрити от палещото слънце.