Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
До този момент не подозирах, че това помещение е нейното убежище, където редовно се беше усамотявала. Но сега можех да го усетя, да доловя в спомените й как е имала навика да идва тук, за да избяга от всички, да остане насаме с мислите си. Безпокойството й донякъде стихна, когато се озова в познатата обстановка. Лиса се настани на скамейката под прозореца и облегна глава на стената, за да се наслади на тишината и светлината.
Мороите, за разлика от стригоите, могат да понасят слънчевата светлина, но само за кратко. Като седеше там, можеше да си представи, че е изложена на ласките на слънцето, макар че цветното стъкло на прозореца поглъщаше част от лъчите и я предпазваше от слънчевата светлина.
Дишай дълбоко, каза си тя, само дишай дълбоко. Всичко ще бъде наред. Роуз ще се погрижи за всичко.
Вярваше в това страстно, както винаги, което още повече я успокои.
И тогава от мрака заговори един приглушен глас:
— Можеш да притежаваш цялата Академия, но не и скамейката под прозореца.
Тя подскочи от изненада. Сърцето й заби учестено. Тутакси долових тревогата й и моят пулс също се ускори.
— Кой е там?
В следващия момент една фигура се надигна иззад струпаните в ъгъла дървени сандъци. Лиса не бе успяла да огледа този тънещ в мрак ъгъл. Фигурата пристъпи напред и на фона на оскъдната светлина започнаха да се материализират познатите очертания на едно лице. Разчорлена черна коса. Бледосини очи. И сардонична усмивка, която не слизаше от това лице. Лицето на Кристиан Озера.
— Не се тревожи — заговори той. — Не хапя. Е, поне не по този начин, от който се опасяваш. — И се засмя на собствената си шега.
Тя обаче не я намери за смешна. Напълно беше забравила за Кристиан. Както и аз.
Независимо какво се случва в нашия свят, някои основни истини за вампирите си остават все същите. Мороите са живи; стригоите са съживени мъртъвци. Мороите са смъртни; стригоите са безсмъртни. Мороите се раждат; стригоите се създават.
Съществуват два начина да се създаде един стригой: само с едно-единствено ухапване може насила да се превърне в стригой някой човек, дампир или морой. Или пък мороите, изкушени от желанието да се сдобият с безсмъртие, могат по свой избор да се превърнат в стригои, ако преднамерено убият, изпивайки всичката кръв на жертвата. Но да направят това, се счита за най-страшният и извратен грях, най-непростимият от всички грехове, противоречащ на начина на живот на мороите и на самата природа. Мороите, които избират този мрачен път, изгубват способността си да използват магическите елементи, както и другите свръхестествени сили в света. Ето защо те повече не могат да излизат на слънце.
Точно това се бе случило преди години с родителите на Кристиан. Те бяха стригои.
Глава 5
Или по-скоро са били стригои. Батальон от пазители ги бе проследил и убил. Ако слуховете бяха верни, Кристиан е бил свидетел на цялата тази трагедия още когато е бил много малък. И макар самият той да не беше стригой, някои подозираха, че си остава дълбоко свързан с тях, съдейки по това, че винаги се обличаше само в черно. Пък и по начина, по който се държеше с всички около себе си.
Стригой или не, аз не му вярвах. За мен си оставаше съмнителен тип, затова мълчаливо изкрещях на Лиса да се махне оттам — не че моят вик можеше да свърши някаква работа. Глупава еднопосочна връзка.
— Какво правиш тук? — запита го тя.
— Любувам се на гледката, разбира се. Онзи стол, покрит с мушама, е особено красив по това време на годината. А пък там се пази старо ковчеже, пълно с писанията на благословения и луд свети Владимир. Да не забравяме и красивата маса без крака там в ъгъла.
— Както и да е, нямам намерение да ти преча. — Тя завъртя очи, приближи се към вратата и понечи да излезе, но той й препречи пътя.
— Е, ами ти? — продължи той с насмешлив тон. — Ти какво правиш тук? Нима купоните свършиха? Няма ли някого, чийто живот да съсипеш?
Лиса живна за миг.
— Леле, колко остроумно. Решил си да наминеш, за да видиш дали ще можеш да вбесиш Лиса, за да докажеш колко си умен, така ли? Днес ми се разкрещя някакво момиче, което въобще не познавам, а ето че сега трябва да търпя и теб. Какво да направя, за да остана за малко сама?