Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Лудост? — подсказа ми тя, когато не довърших изречението си.
Сега бе мой ред да отклоня погледа си.
— Нямах точно това предвид…
— Всичко е наред — реши тя след кратък размисъл. Въздъхна и докосна ръката ми. — Чудесно. Ще останем и ще стоим настрани. Ще го даваме тихо и кротко, щом така искаш. Предполагам, че ще трябва да движим с Натали.
Ако трябваше да бъда напълно честна, длъжна бях да призная, че не ми се щеше точно това. Исках да посещаваме всички кралски купони и празненства с яко пиене, както го правехме преди. С години не бяхме допускани до този начин на живот, докато не загинаха родителите и братът на Лиса. Андре трябваше да наследи семейната титла и определено се държеше като истински принц. Красив, мил и приветлив, той с лекота очароваше всекиго, с когото се сближеше. Така успя да се наложи като лидер във всички кралски клики и клубове, съществуващи в Академията. След смъртта му Лиса реши, че е нещо като неин свещен или по-скоро семеен дълг да го замести.
Аз трябваше да се присъединя с нея към този изискан свят. При това никак не ми бе трудно да го сторя, тъй като не бях длъжна да се съобразявам с политическите игри в техните среди. Бях само едно симпатично момиче дампир, от онези, които нямаха нищо против да се забъркват в най-различни каши и винаги бяха готови да спретнат някоя щуротия. Дори се превърнах в обект на внимание. На тях им допадаше да се навъртам около тях, за да ги забавлявам.
Лиса обаче трябваше да се справя с други проблеми. Фамилията Драгомир беше една от дванадесетте управляващи кралски фамилии. Лиса заемаше много важно място в обществото на мороите и заради това другите млади особи от кралски произход държаха да поддържат добри отношения с нея. Много от тях се преструваха, че са нейни искрени приятели и се опитваха да я въвлекат в своите комплоти, насочени срещу други клики. Кралските особи можеха да си позволяват да се държат подкупващо сърдечно с теб и в следващия миг да ти забият нож в гърба. И така се отнасяха с всеки от своята среда. За нас, дампирите, и въобще за всички останали, които нямаха кралски произход, те бяха напълно непредсказуеми.
Това жестоко наследство накрая се отрази на Лиса. Тя беше открита и мила по природа. И такава я обичах. Мразех да я виждам огорчена и потисната от интригите на висшите аристократи. След злополуката стана много неуверена и уязвима, така че всички празненства, балове и купони на света не си струваха, ако цената бе да я видя наранена.
— Добре тогава — отстъпих аз накрая. — Ще видим как ще потръгне. Ако нещо се обърка… каквото и да е то… напускаме играта. И без никакви спорове повече.
Тя кимна.
— Роуз?
И двете погледнахме към внезапно появилия се Дмитрий. Надявах се, че не е чул последните ни думи.
— Закъсняваш за упражненията — отбеляза той с равен делови тон. Като видя Лиса, кимна учтиво: — Здравейте, принцесо.
Тръгнах с него, но продължавах да се тревожа за Лиса и се питах дали оставането й тук е най-доброто решение. Посредством връзката ни не долавях нищо обезпокоително, но емоциите й пулсираха неудържимо. Смущение. Носталгия. Страх. Очакване. Силни и мощни, те ме пронизваха цялата.
Още преди да се случи, усетих как някаква сила ме увлече. Беше също като преживяното в самолета: емоциите й дотолкова се усилиха, че ме „всмукаха“ в главата й, преди да успея да ги спра. Сега можех да виждам и да изпитвам същото, което виждаше и преживяваше тя.
Тя крачеше бавно, заобиколи сградата на столовата и влезе в малкия православен параклис, посещаван от повечето от учащите тук. Лиса редовно присъстваше на всички литургии. Но не и аз. Моето споразумение с Всевишния бе доста странно: съгласна бях да повярвам в Него — макар и доста неохотно — стига да ме оставяше да се наспивам в неделните утрини.
Ала щом тя влезе вътре, почувствах, че не е отишла там да се моли. Имаше друга цел, за която не знаех нищо. Тя се озърна, за да се увери, че нито свещеникът, нито някой от богомолците е някъде наблизо. Мястото сега беше съвсем безлюдно.
Плъзна се през задната врата на параклиса и се заизкачва по тесните скърцащи дървени стъпала към таванското помещение. Там завари само полумрак и прахоляк. Единствената светлина проникваше от големия прозорец с цветно стъкло, пречупващ ярките слънчеви лъчи в дребни многоцветни отблясъци по пода.