Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Разбира се. Лиса и аз не сме правили секс, но и двете знаехме какво щяха да си помислят останалите за мен, ако разберат, че съм я захранвала.
— Не казвай на никого! — повтори Лиса.
Той пъхна ръце в джобовете на палтото си и седна върху един от дървените сандъци.
— И на кого да кажа? Слушай, защо не седнеш на скамейката до прозореца? Отстъпвам ти я за днес, ако не се страхуваш от мен.
Тя се поколеба, докато го изучаваше. Целият в черно, загадъчен и груб, с устни, извити в предизвикателно бунтарска усмивка. Но не изглеждаше много опасен. Не приличаше на стригой. Тя се отпусна предпазливо на скамейката под прозореца и несъзнателно потри раменете си с ръце, за да се предпази от студа.
Кристиан не откъсваше поглед от нея. Не след дълго въздухът в помещението се постопли.
Лиса се вгледа в очите на Кристиан и се усмихна, изненадана, че не е забелязала колко леденосини бяха преди малко.
— Огънят ли е елементът, в който специализираш?
Той кимна и издърпа един счупен стол.
— Ето че сега си имаме и отопление, и луксозно обзавеждане.
В този миг видението изчезна.
— Роуз? Роуз?
Примигнах и се взрях в лицето на Дмитрий. Беше се навел над мен. Ръцете му разтърсваха раменете ми. Спрях се. Намирахме се насред площада, разделящ сградите за горните класове.
— Какво ти е?
— Аз… Бях… бях с Лиса… — Притиснах длан към челото си. Никога досега не бях имала толкова продължително и ясно преживяване. — Бях в главата й.
— В нейната глава?
— Да. Това е част от връзката ни. — Не исках да се впускам в подробности.
— А тя добре ли е?
— Да, тя е… — Поколебах се. Наистина ли беше добре? Кристиан Озера току-що я беше поканил да остане с него. А това не беше за добро. Помежду им имаше сравнително спокойни моменти като плаване в тихи води, а след това мигове на притеснение и тревога. Но чувствата, които нахлуваха през нашата връзка, вече не бяха наситени само със страх или безпокойство. Сега тя бе почти доволна, макар и все още леко нервна. — Тя не е в опасност — изрекох накрая. Или поне се надявах да е така.
— Можеш ли продължиш да вървиш?
Коравият, стоически издръжлив воин, с когото се бях сблъскала преди, бе изчезнал и сега имаше загрижен вид. Наистина загрижен. Под настойчивия му поглед нещо в мен потрепна… което беше глупаво от моя страна, разбира се. Нямаше причина да се размеквам само защото този мъж е прекалено красив. В края на краищата нали той — поне според Мейсън — бил бог, който с никого не се сближавал. Такъв, който навярно ще ми причини всякакви болки.
— Да. Добре съм.
Отидох в съблекалнята на гимнастическия салон и се преоблякох в спортни дрехи, които някой най-после се бе досетил да ми остави, след като цял ден тренирах само по джинси и тениска. Оказаха ми се големи. Срещата на Лиса с Кристиан Озера продължаваше да ме притеснява, но се постарах да пропъдя тази тревога. Още повече, че в момента мускулите ми направо крещяха, че не искат да бъдат подлагани на повече изтощителни упражнения.
Затова предложих на Дмитрий днес да прескочим тренировките.
Той се засмя. Бях сигурна, че се смееше на мен, а не с мен.
— Какво е толкова смешно?
— О — рече той и усмивката му се стопи. — Явно си била сериозна.
— Разбира се, че бях! Виж какво, фактически от два дни не съм спала. Защо точно сега трябва да започваме тази тренировка? Остави ме да си полегна малко — захленчих аз. — Поне само за час.
Той скръсти ръце и ме измери с поглед отгоре до долу. От предишната му загриженост за мен не бе останала и следа. Сега бе безкомпромисен професионалист. Труден тип.
— Как се чувстваш сега? След предишната тренировка?
— Дяволски ме боли.
— Утре ще бъде още по-зле.
— Така ли?
— Така, затова по-добре потренирай малко сега, докато… докато още не си се почувствала съвсем зле.
— Що за логика е това? — възмутих се аз.
Но повече не посмях да споря с него. Той ме отведе в залата за вдигане на тежести. Показа ми тежестите и упражненията, които искаше да изпълня, след което се оттегли в ъгъла с един изпомачкан от много четене роман за Дивия запад. Като някой бог, решил да се усамоти.