Академия за вампири

— Но това не бива да се повтаря. Ако някой разбере, че стоиш там при него, ще те разпънат на кръст. — Измерих я с разтревожен поглед. — Нали не си се увлякла по него?

— Не. Разбира се, че не — засмя се тя.

— Добре. Защото ако толкова ти е нужно гадже, можеш да си върнеш Ейрън. — Той беше скучен, но безопасен. Също като Натали. Как могат всичките тези безобидни хора да са толкова скучни? Може би това е дефиницията на безопасността.

Лиса се засмя още по-звучно.

— Ама тогава Мия ще ми издере очите.

— Можем да се справим с нея. Освен това той заслужава някоя, която не пазарува в детски магазини.

— Роуз, трябва да спреш да говориш такива неща.

— Просто изричам това, което ти не смееш да кажеш.

— Тя е само с една година по-малка от нас — припомни ми Лиса и пак се разсмя. — Не мога да повярвам, че си мислиш, че аз ще съм тази, която ще въвлече и двете ни в беда.

Докато вървяхме към класната стая, я стрелнах косо с поглед.

— Все пак Ейрън е доста готин, нали? — попитах с усмивка.

Тя също се усмихна, ала избягна погледа ми.

— Да. Доста е готин.

— Ооо! Виждаш ли? Значи трябва да се заемеш с него.

— Едва ли. Засега нямам нищо против да сме само приятели.

— Приятели, които са свикнали да си завират един друг езиците в гърлата.

Тя завъртя очи.

— Чудесно. — Продължавах да я дразня. — Нека Ейрън си остане при своята приятелка от забавачницата. Също както ти трябва да стоиш по-далеч от Кристиан. Той е опасен.

— Преувеличаваш. Той няма да се превърне в стригой.

— Но ти влияе лошо.

— Нима смяташ, че има опасност да стана стригой? — засмя се тя.

Не изчака отговора ми. Вместо това се втурна напред, за да отвори вратата на класната стая. Застанала на прага, се замислих притеснено над думите й, сетне я последвах. Малко след това видях в действие привилегиите на потомците на фамилиите с кралски произход. Няколко момчета се смееха и закачаха с едно длъгнесто момче от мороите, докато група момичета седяха отстрани и с кискане наблюдаваха сцената. Не го познавах добре, но поне бях наясно, че е от бедняшки произход и със сигурност нямаше кралска кръв. Две от момчетата, които го измъчваха, прилагаха магия с основен елемент въздух и с нейна помощ разпръскваха тетрадките на жертвата, оставени върху чина, след което ги раздухваха из цялата класна стая, докато нещастникът напразно се мъчеше да ги улови.

Инстинктите ми ме подтикваха да направя нещо, може би да се нахвърля върху някого от мъчителите му, но не можех да се сбия с всички наоколо, които ме дразнеха с нахалното си поведение, още по-малко пък с група момчета от кралските фамилии. Да не говорим за опасността Лиса да се озове в центъра на вниманието им. Затова само ги изгледах с отвращение, докато отивах до чина си. И щом седнах там, една ръка ме докосна по рамото. Джеси.

— Здравей — поздравих го аз весело. За щастие той не се бе присъединил към групата мъчители. — А сега си дръпни ръката от стоката.