Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
Ви се приближи отзад и се стовари срещу мен. Келнерът ни я следваше по петите:
— Четири чимичанги с допълнително сметана, начос и черен фасул — поръча си Ви, без дори да погледне менюто.
— Едно червено бурито — поръчах аз.
— На отделни сметки ли? — попита келнерът.
— Няма да плащам за нея — казахме двете с Ви едновременно.
Изчаках келнера да се отдалечи и отбелязах:
— Изгарям от нетърпение да разбера какво общо има чимичангата с плодовете.
— Не се заяждай, умирам от глад. Не съм яла от обяд. — Ви замълча и добави: — Ако не броиш канелените сладки, а аз не ги броя.
Ви е пищна, руса като скандинавка и невероятно сексапилна по един нетрадиционен начин. Имало е моменти, когато приятелството ни е било единствената пречка пред завистта ми. Редом до Ви единственото ми предимство са моите крака. И може би метаболизмът ми. Определено не и косата ми.
— Дано да донесе чипса скоро — каза Ви. — Цялата ще се обрина, ако до четирийсет и пет секунди не хапна нещо солено. Да върви по дяволите скапаната диета.
— Салсата се прави от домати — изтъкнах, — а те са червени. Освен това авокадото е плод. Така мисля.
Лицето й грейна:
— И ще си поръчаме ягодово дайкири.
Ви имаше право — диетата наистина беше лесна.
— Веднага се връщам — каза тя и се измъкна от сепарето. — Онзи период от месеца. След него направо ми иде да изям целия свят.
Докато я чаках, вниманието ми някак се насочи към момчето, което почистваше масите малко по-нататък. Работеше усилено — търкаше плотовете с парцал. Имаше нещо странно познато в движенията му, в начина, по който ризата се спускаше по добре оформения му гръб. Той сякаш усети, че го наблюдават, понеже тутакси се изправи и се обърна, а в мига, в който погледът му срещна моя, разбрах какво ми е толкова познато у това момче.
Пач.
Не можех да повярвам. Дощя ми се да се плесна по челото, когато си спомних как ми беше споменал, че работи в „Бордърлайн“.
Пач се приближи, бършейки ръце в престилката си и явно наслаждавайки се на неудобството ми, докато се оглеждах в търсене на път за бягство, какъвто открих единствено в дъното на сепарето.
— А, значи не ти стига да ме виждаш пет дни в седмицата? — каза Пач. — Искаш да ми отделиш и една вечер, така ли?
— Извинявай за злополучната случайност.
Той се настани на мястото на Ви. Положи ръцете си върху масата и те се оказаха толкова дълги, че навлязоха и в моята половина. Посегна към чашата ми и я завъртя в ръце.
— Всички места тук са заети — осведомих го и понеже не ми отговори, измъкнах чашата си от ръцете му и отпих глътка вода, но без да искам глътнах и ледено кубче. Прогори ме по целия път надолу. — Не трябва ли да работиш, вместо да се сближаваш с клиенти? — попитах задавено.
— Какво ще правиш в неделя вечер? — усмихна се той.
Изсумтях. Случайно.
— Да не ме каниш на среща?
— Ставаш наперена. Това ми харесва, ангелче.
— Пет пари не давам какво ти харесва. Няма да изляза с теб сама на среща. — Прииска ми се да се ритна сама заради горещата тръпка, която усетих при мисълта какво ли ще е да прекарам една нощ насаме с Пач. Най-вероятно той изобщо нямаше такова нещо предвид. Най-вероятно ме залъгваше по причини, известни само на него. — Чакай малко, „ангелче“ ли ме нарече току-що?!
— И какво, ако съм?
— Не ми харесва.
Той се ухили до ушите:
— Значи си остава. Ангелче.
Наведе се през масата, вдигна ръка до лицето ми и прокара палеца си по ъгълчето на устата ми. Дръпнах се, но твърде късно.
Той разтри гланца ми за устни между палеца и показалеца си.
— Ще изглеждаш по-добре без него.
Опитах да си спомня за какво разговаряхме, но не толкова усилено, колкото се стараех да изглеждам безразлична към допира му. Отметнах косата си назад през рамо и продължих предишния ни разговор:
— Както и да е, не ми е позволено да излизам вечер срещу учебни дни.
— Жалко. На брега ще има парти и си помислих, че бихме могли да отидем. — Звучеше ми искрен.