Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
Ударих крайчеца на топката и я запокитих в пръстта от другата страна на наказателната линия.
— И това ако е удар! — провикна се госпожица Съли от мястото си между първа и втора база.
— Тази много я завъртя — кресна Елиът от дъгаута. — Този път хвърляй чисто!
Отне ми известно време, за да осъзная, че говори на Марси, не на мен.
Топката отново полетя от ръката на Марси и описа дъга в мрачното небе. Замахнах и пропуснах.
— Втори страйк — съобщи Антъни Амовиц през маската си на кетчър.
Изгледах го злостно.
Отстъпих от дъсчицата и направих още няколко пробни замахвания. За малко да не забележа Елиът, който се доближи зад мен. Обгърна ме с ръце и постави длани на бухалката върху моите.
— Дай да ти покажа — прошепна в ухото ми. — Ето така. Усещаш ли? Отпусни се. А сега завърти ханша — всичко идва от ханша.
Усетих как лицето ми пламва, понеже всички от класа бяха вперили поглед в нас.
— Мисля, че схванах, благодаря.
— Идете на хотел! — провикна се Марси и всички на игрището се засмяха.
— Ако й хвърлиш свястно, ще удари топката — провикна се в отговор Елиът.
— Аз си хвърлям, както трябва.
— И тя батира, както трябва. — Елиът снижи глас, за да го чувам само аз: — Престани да я гледаш в мига, в който хвърли топката. Не хвърля чисто, затова ще се наложи да се постараеш, за да удариш.
— Хайде, хора, опитваме се да играем! — провикна се госпожица Съли.
В този момент нещо на паркинга зад скамейките привлече вниманието ми. Стори ми се, че някой ме вика по име. Обърнах се, но още докато го правех, съзнавах, че никой не е изрекъл името ми на глас. Беше прозвучало тихо в главата ми.
Нора.
Пач носеше избеляла синя бейзболна шапка, беше проврял пръсти в телената ограда и се беше облегнал на нея. Не беше облякъл яке въпреки студеното време. Целият беше в черно. Докато ме наблюдаваше, очите му бяха тъмни и непроницаеми, но подозирах, че зад тях се случват много неща.
В съзнанието ми пропълзя следваща върволица от думи.
Уроци по батиране? Бива си го.
Поех си дълбоко дъх и опитах да се убедя, че ми се причува, понеже иначе щеше да се окаже, че Пач успява по някакъв начин да направлява мислите ми. А това не беше възможно. Просто не беше. Освен ако не халюцинирах. Тази мисъл ме уплаши повече от предположението, че той прекрачва отвъд обичайните начини за общуване и би могъл по своя воля да разговаря с мен, без да си отваря устата.
— Грей! Внимавай в играта!
Примигнах и дойдох на себе си точно навреме, за да видя как топката се премята във въздуха към мен. Замахнах и чух още няколко думи.
Не… сега.
Отдръпнах се и зачаках топката да се приближи. Когато тя се спусна ниско, пристъпих към предната част на дъсчицата и замахнах с всичка сила.
Чу се силно пукване и бухалката затрепери в ръцете ми. Топката политна към Марси, която се строполи по гръб. Топката се промуши между шорт стопа и втория бейзмен и отскочи в тревата извън игрището.
— Тичай! — закрещяха съотборниците ми от дъгаута. — Тичай, Нора!
И аз хукнах.
— Хвърли бухалката! — викаха те.
Метнах я настрани.
— Остани на първа база!
Не ги послушах.
Стъпих в ъгъла на първа база, заобиколих я и хукнах към втора. Левият аутфилдер вече беше хванал топката и се готвеше да ме изхвърли. Наведох глава, разтърсих енергично ръце и се помъчих да си припомня как по спортния канал професионалистите се плъзгат в базата. С краката напред? С главата напред? Спри, пусни, търкулни се?
Топката полетя към втория бейзмен с шеметно бяло въртене някъде в периферията на зрителното ми поле. Откъм дъгаута възбудено извикаха „Плъзни се!“, но аз още не бях решила кое да излезе напред — обувките или ръцете ми.
Вторият бейзмен хвана топката във въздух. Аз се хвърлих с главата напред и с протегнати ръце. Ръкавицата се появи изневиделица, връхлетя ме. Удари ме по лицето и усетих силния мирис на кожа. Тялото ми се сгърчи в пръстта, устата ми се напълни със ситен чакъл и с пясък, които се събраха под езика ми.
— Аут! — провикна се госпожица Съли.
Превъртях се настрани и огледах тялото си за наранявания. Бедрата ми горяха в странна смесица от горещо и студено, а когато вдигнах клина си, установих, че сякаш две котки са беснели по бедрата ми — и то слабо казано. Върнах се, накуцвайки до дъгаута, и се стоварих на пейката.