Ш-ш-шт

— Трябват ми двама капитани за софтбол — провикна се тя. — Хайде, по-живо. Да видя ръце във въздуха! По-добре участвайте доброволно, иначе ще избера отборите лично, а аз невинаги действам честно!

Елиът вдигна ръка.

— Добре — каза му госпожица Съли. — Ела тук, до хоум-плейта. А сега да видим… Марси Милар ще бъде капитан на червения отбор.

— Елиът, ти първи избери играч — подкани го госпожица Съли.

Елиът обхвана брадичката си с пръсти и огледа класа, все едно преценяваше на око умението ни да батираме и да тичаме.

— Нора — каза той.

Марси отметна глава и се засмя.

— Благодаря ти — каза тя на Елиът и го удостои с отровна усмивка, която по непонятни за мен причини направо омагьосваше представителите на противоположния пол.

— За какво? — попита Елиът.

— За това, че ни подари играта. — Марси ме посочи с пръст и заяви: — Има най-малко сто причини аз да бъда мажоретка, а Нора — не. Координацията е на първо място в списъка.

Изгледах Марси с присвити очи, после застанах до Елиът и навлякох през главата си синя фланела.

— С Нора сме приятели — каза Елиът на Марси спокойно и почти хладно. Малко преувеличи, но не възнамерявах да го поправям. Марси доби вид на човек, когото току-що са залели с кофа студена вода, и на мен това адски ми хареса.

— Защото не си се запознал с по-подходяща. Като мен например. — Марси завъртя кичур коса около пръста си. — Марси Милар. Скоро ще чуеш за мен. — Или окото й потрепна, или му намигна.

Елиът изобщо не реагира и рейтингът на моето одобрение към него се покачи с още няколко степени. Някой по-недостоен би паднал на колене и би умолявал Марси дори за нищожното внимание, с което би благоволила да го удостои.

— Цяла сутрин ли ще стоим тук в очакване на дъжда, или ще се залавяме за работа? — намеси се госпожица Съли.

След като сформирахме отборите, Елиът поведе нашия тим към пейките, за да определи реда на батиране. Подаде ми една бухалка и ми нахлупи каската.

— Ти си първа, Грей. Достатъчно е да стигнеш до някоя база.

Замахнах опитно с бухалката, като едва не го цапардосах, и казах:

— Тъкмо се бях наострила за хоумрън.

— И това ще ни е от полза. — Той ме поведе към мястото за батиране. — Заставай тук и удряй здравата.

Облегнах бухалката на рамо и си казах, че може би е трябвало да внимавам повече по време на световното. Добре де, вероятно все пак не беше зле да го гледам. Каската ми се смъкна ниско над очите, избутах я нагоре и се опитах да огледам игрището, скрито под призрачните парцали мъгла.

Марси Милар застана на мястото на питчъра. Вдигна топката пред тялото си и забелязах, че ми показва среден пръст. С поредната си отровна усмивка тя запрати висока топка към мен.