Вампирите и градът

— Кое е по-благородно…

— Може ли да си свалиш ризата? — попита Ванда.

Той се завъртя, за да ги погледне.

— Моля?

Дарси потисна един стон. Трябваше да настоява сама да провежда интервютата.

— Ще има джакузи — обясни тя. — Трябва да знаем, дали ще изглеждате добре в бански костюм.

— О, разбира се. — Той свали черното си кожено яке и го метна на гърба на стола. Докато разкопчаваше ризата си, ги погледна изпод гъстите си мигли и бавно се усмихна. — Ще получа ли някаква музика, докато се събличам?

Маги се изкикоти. Дарси почти се изкикоти. Ванда прокара дългия си лилав нокът по долната си устна.

— Кажи ми, Гарт, имаш ли опит в стриптийза?

Той я дари с горещ поглед.

— Предпочитам да не го правя сам.

Ванда спусна ръката си към ципа на деколтето на плътно прилепналия си костюм.

— О, аз определено съм в настроение за… дует.

Дарси отмести поглед встрани. Господи, Ванда разкопчаваше костюма си.

— Добре, това е достатъчно. Господин Манли, бихте ли изчакали във фоайето? Може да се наложи да ви видим отново.

— Разбира се. — Със знаеща усмивка, той събра разхвърляните си дрехи и излезе. Мишел се препъна след него.

Маги се обърна към Дарси.

— Защо го отпрати? Мисля, че е перфектен за шоуто.

— Вярвам, че е такъв — призна Дарси, — но трябваше да го измъкна оттук, преди Ванда да се съблече гола.

Ванда изсумтя и закопча костюма си.

— Не си забавна.

— Той ще бъде страхотен, но е само един — напомни им Дарси. — Имаме нужда от най-малко още четирима смъртни и трябва да ги намерим тази вечер.

— Добре. — Ванда прокара ръка през лилавата си коса. — Нека се залавяме отново за работа.

След още три часа, Маги се упражняваше да изписва г-жа дон Орландо де Корасон върху лист хартия, а Ванда се забавляваше като въртеше стола си в кръг.

Дарси масажираше слепоочията си, където напрежението растеше. Мили боже, бе забравила колко е трудно да се намери свестен мъж. Нищо чудно, че бе останала необвързана.

— Може ли да си ходим вкъщи? — попита Маги. — Никога не съм виждала такава ужасна проява на мъжественост.

— Знам — съгласи се Дарси. — Но ни трябва още един.

Мишел отвори вратата. Тя обяви с усмивка:

Това е последният ни кандидат. Адам Картрайт.

Той влезе в стаята. Устата на Дарси се отвори. Висок, с дълги крака и широки рамене, той се движеше с неосъзната грация, сякаш бе пълен с енергия. Гъстата му коса бе изпъстрена със златни кичури. Бронзовата му кожа блестеше с естествена жизненост.

Той продължи напред, оглеждайки стаята, но изведнъж спря внезапно и погледът му се прикова в Дарси.

Сините му очи се разшириха. Дарси остана без дъх, неспособна да отмести поглед.

Мъжът пристъпи към нея. Прочисти гърлото си и тя можеше да се закълне, че звукът отекна в собствените й гърди.