Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Но защо? — повтори Данглар.
— Не ми харесват тези четворки. Никак.
Хубаво. Най-лошото бе изречено. Данглар изпитваше ужас от изречения, които започваха с „Това не ми харесва“. Не е работа на ченгето да харесва или да не харесва. Ченгето трябва да бачка и да размишлява, бачкайки. Адамсберг отиде в кабинета си и намери бележката от Камий. Ако бил свободен, можели да се видят довечера. Ако ли не, дали не можел да я извести? Адамсберг поклати глава. Разбира се, че беше свободен.
Внезапно изпълнен със задоволство, той вдигна телефона и поиска да го свържат с фотографа. Данглар бе нахлул в кабинета му, заинтригуван и кисел.
— Данглар, как изглежда фотографът? — попита Адамсберг. — И как се казва?
— Представиха ви целия екип преди три седмици — каза Данглар. — И се ръкувахте с всички мъже и жени. Дори разговаряхте с фотографа.
— Възможно е, Данглар, дори е сигурно. Но това не е отговор на въпроса ми. Как изглежда и как се казва?
— Даниел Бартено.
— Бартено, Бартено, не е лесно за запомняне. А на вид?
— По-скоро слаб, енергичен, усмихнат, суетлив.
— Отличителни белези?
— Много гъсти лунички, почти рижи коси.
— Това е добре, много добре — каза Адамсберг и измъкна списъка от чекмеджето си.
Наведе се над масата и записа: Слаб, Риж, фотограф…
— Как му беше името?
— Бартено — натърти Данглар. — Даниел Бартено.
— Благодаря — каза Адамсберг и допълни записките си. — Забелязахте ли, че имаме един голям тъпанар в екипа? Казвам един, но може и да са няколко.
— Фавр, Жан-Луи.
— Именно. Какво ще го правим?
Данглар разтвори ръце.
— Този въпрос стои в международен мащаб — отвърна той. — Дали да му помогнем да поумнее?
— Ще ни отнеме петдесет години, драги.
— За какъв дявол са ви тези четворки?
— А! — отвърна Адамсберг.
И отвори бележника си на страницата с рисунката на Мариз.
— Ето как изглеждат.
Данглар хвърли един поглед.
— Имало ли е нещо нередно? Насилие?
— Само тази рисунка. Какво ни пречи да погледнем? Докато не ни сложат решетки, всички случаи отиват на Ке-дез-Орфевр.
— Това не е причина да се занимаваме, с каквото дойде. Има си ред.
— Не става дума, за каквото дойде, Данглар. Уверявам ви.
— Графити.
— Откога рисуват графити по вратите на апартаментите? На три места в Париж?
— Шегаджии? Художници?
Адамсберг бавно поклати глава.
— Не, Данглар. Не ми мирише на художници. Затова пък вони на неприятности.
Данглар сви рамене.
— Знам, драги, знам — каза Адамсберг на излизане.
Фотографът вече беше слязъл във фоайето и си проправяше път през отпадъците от ремонта. Адамсберг му стисна ръката. Напълно бе забравил името, повторено му от Данглар. Най-добре да препише списъка в бележника си, та винаги да му е под ръка. Щеше да го направи още утре, защото тази вечер бе ред на Камий, а Камий имаше предимство пред Бретоно или каквото там му беше името. Данглар се появи зад гърба му.
— Добър ден, Бартено — каза той.
— Добър ден, Бартено — повтори Адамсберг, благодарно кимвайки на помощника си. — Тръгваме. Авеню Итали. Чиста работа, художествени фотографии.
С крайчеца на окото си Адамсберг забеляза как Данглар облича сакото си и внимателно го подръпва отзад, за да го намести на раменете си.
— Идвам с вас — измърмори той.
VII
Жос се спусна по улица Гете със скорост три възела и половина. От снощи се питаше дали добре е чул старият учен да произнася изречението: „Стаята е ваша, Льогерн“. Разбира се, че го бе чул, но дали означаваше точно това, което Жос мислеше, че означава? Дали наистина значеше, че Декамбре му дава под наем стаята? С килима, Лизбет и вечерята? На него, недодяланика от Гилвинек? Естествено, точно това значеше. Какво друго? Но като го е казал вчера, дали пък сутринта не се е събудил ядосан и решен да се отметне? Нямаше ли да дойде след сутрешното издание и да му заяви, че съжалява, но стаята вече е наета, понеже онзи, другият, има предимство?
Да, тъкмо това щеше да се случи, и то след малко. Старият позьор, старият страхливец с облекчение бе узнал, че Жос няма да изнесе дантелите му на площада. И спонтанно му бе обещал стаята. А сега щеше да си я вземе обратно. Такъв беше Декамбре. Досадник и мръсник, винаги го бе смятал за такъв.