Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Всякакви, предполагам.
Португалският учен отново насочи вниманието си към страницата, на която беше отворен Ватиканският кодекс.
- Ето защо страничната бележка на преписвача, който упреква този преди него, е толкова важна. Тъкмо тази бележка е търсила Патрисия - каза той, посочвайки драскулките отстрани: - „Невежи глупецо! Остави старото слово на мира, не го променяй!“ И то само защото някой е заменил phanerón с pherón. - Професорът внимателно разлисти кодекса. - И това не е единственият случай в Codex Vaticanus. Вижте какво пише в Евангелие от Йоан. - Историкът взе евангелието и потърси стиха. - Йоан, 17:15. Ето го. Йсус се моли на Господ за хората. - Текстът беше на гръцки, но Томаш го преведе. - Не се моля да ги опазиш от злото. - Историкът вдигна поглед и се взря изпитателно в събеседницата си. - Не се моля да ги опазиш от злото. Нима Исус е помолил Бог да остави злото да тормози човечеството? Какво според вас означава това?
Валентина отвърна с недоумяващ поглед.
- Не разбирам.
Томаш почука с пръст върху стария пергамент.
- Това е грешка на преписвача! - възкликна той. - Оригиналната фраза е: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото“. Писарят на Codex Vaticanus от недоглеждане пропуснал един ред и написал: „Не се моля да ги опазиш от злото“. Този тип грешка, наречена periblepsis, се получава, когато два реда от един текст завършват с едни и същи думи или букви. Когато копистът преписва един ред, той се навежда към листа, за да го запише, и когато вдига поглед, вижда същата дума на следващия ред, а не на предишния, като неволно изпуска текста между двете еднакви думи. - Той направи жест към ръкописа. - И тук говорим за Codex Vaticanus, който се смята за едно от най-професионалните копия в Античността! Сега вероятно разбирате, че има грешки в преписите на Библията, чиито оригинални текстове са изчезнали, и разполагаме само с копие на копието на копието на копието на...
- Да, разбрах - каза нетърпеливо Валентина. - И какво? Доколкото знам, една птичка пролет не прави. Това, че сте открили няколко незначителни грешки в копията, не означава, че Новият завет е недействителен.
Томаш я изгледа изумен.
- Няколко незначителни грешки? Имате ли представа колко грешки са открити в над петте хиляди оцелели ранни преписа на Библията?
Италианката сви рамене и взе малката бутилка минерална вода, която един широкоплещест полицай ѝ донесе.
- Не знам - отвърна тя, докато развиваше капачката. - Колко? Двадесет? Тридесет грешки? И какво от това?
Махна капачката и поднесе бутилката към устата си, като изглеждаше така, сякаш не се интересуваше от отговора. Историкът се наведе напред, наблюдавайки я, докато пиеше минерална вода, и прошепна числото в ухото ѝ.
- Четиристотин хиляди.
Валентина се задави и се закашля. Водата потече по брадичката ѝ и тя се извърна на другата страна, за да предпази Codex Vaticanus. Избърса устата си с опакото на ръката и се взря невярващо в Томаш.
- Четиристотин хиляди грешки в Библията? Шегувате се!
Историкът кимна, за да потвърди цифрата.
- Четиристотин хиляди - повтори той. - Всъщност дори повече.
- Но... но... не може да бъде! Повече от четиристотин хиляди грешки в Библията? Абсурд!
- Наистина, повечето от тях са несъществени - отстъпи Томаш. - Грешно преписани думи, пропуснати редове, случайни грешки. - Той повдигна вежда. - Но има и преднамерени грешки. Неща, измислени от авторите на евангелията.
- Това е абсурдно - възрази италианката. - Как бихте могли да знаете дали нещо, написано в Новия завет, е измислено? Там ли сте били, за да го твърдите?
- Разбира се, че не съм бил там, но също като вас, детективите, ние, историците, разполагаме с методи, чрез които можем да установим истинността на фактите.
- Какви методи? За какво говорите?
- Говоря за метода на историческия анализ, който се основава на критериите за текстологичен анализ. - Томаш разпери пръстите на ръката си. - Пет критерия.
- Простете, но не виждам как е възможно само с един анализ на текст да се определи какво в него е истина или измислица. Особено когато се отнася за Библията. С колкото и критерии да си служите.
- По-добре ме изслушайте, преди да съдите - отвърна историкът. - Когато са правилно приложени, тези критерии са надеждни. Вижте, първият критерий е хронологичен. Колкото по-древен е един ръкопис, толкова по-голямо е нашето доверие в неговата точност. Защото текстът от едно по-старо копие със сигурност е претърпял по-малко промени от този в по-нов ръкопис. Вторият критерий е броят на източниците. Колкото повече независими един от друг източници твърдят едно и също нещо, толкова по-голяма е вероятността да е автентично. Но трябва да се уверим, че източниците наистина са независими. Например информация, която се среща в евангелията от Лука и Матей, не е изказана в непременно независими източници, тъй като и двамата автори цитират един и същи източник: ръкописа Q. Трети е критерият за степента на сложност. Има един латински израз: Proclivi scriptioni praestat ardua, или По-трудният прочит е за предпочитане пред по-лесния. Тоест колкото по-необичайна или трудна за разбиране е информацията, толкова по-сигурни можем да бъдем, че е автентична.