Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Аз.
Силуетът изникна пред Александър, който загуби ума и дума. Чу се щракване и коридорът се изпълни със светлина. Пред него стоеше момче с рошава коса и сини очи, обкръжени от тъмни кръгове.
Служителят на библиотеката.
- А! - възкликна облекчено Александър. - Къде изчезнахте, по дяволите?
Момчето вдигна ръка и показа мобилния си телефон.
- Говорих с гаджето си - отвърна той. - Излязох от залата, за да не ви преча.
Служителят погледна към дъното на коридора.
- Свършихте ли си работата?
- Да, разбира се. Изключих компютъра и всичко друго. Много съм изморен. - Той отвори уста и се прозя, сякаш да подсили ефекта на думите си. - Как се излиза от тук?
Младежът посочи към другия край на коридора.
- Оттук, минавате покрай галериите и слизате по стълбите. По-нататък вече знаете, нали?
Александър се сбогува и тръгна в указаната посока. Мина покрай една галерия и хвърли съзерцателен поглед към съкровищата, които се намираха в нея - старинните ръкописи. Тук бяха оригиналите на ръкописа, чието компютърно копие беше проучвал, но имаше и други ценни документи като част от ръкописите от Мъртво море, прекрасни илюстрирани копия на Корана и стари будистки и индуистки текстове. Беше ги наблюдавал хиляди пъти, но винаги когато минаваше покрай тази галерия, усещаше особено вълнение. Как е възможно толкова редки документи да попаднат в частна колекция?
В следващата галерия бяха изложени други богатства, като китайски плочки от жад37, японски инро38, красиви монголски картини и великолепни персийски миниатюри. Неща, които радваха окото, но според Александър не бяха толкова ценни и интересни, колкото находките, пазени в галерията на ръкописите.
Той слезе по стълбите и се озова в модерното фоайе. Стъпките му събудиха дремещия нощен пазач, който излезе иззад плота на рецепцията и отиде да отключи вратата.
- Лека нощ, сър! - сбогува се почтително той.
Александър отвърна на пожеланието и се гмурна в студения въздух на улицата. Беше изморен, но доволен от свършената работа. Разследването напредваше бързо. Трябваше му само още един ден проучвания в библиотеката, за да изпълни задачата, която го бе довела в Дъблин. Той вървеше към хотела, но беше изключително въодушевен и мотивиран и знаеше, че няма да издържи дълго далеч от ръкописите, които го омагьосваха. След като се събуди и закуси, щеше незабавно да се върне в Chester Beatty Library. Трябваше само да...
В този миг почувства нечие присъствие зад гърба си.
X
CODEX VATICANUS ВНЕЗАПНО ОТНОВО СЕ ПРЕВЪРНА В ЦЕНТЪР на вниманието в Sala Consultazioni Manoscritti. Инспектор Валентина Феро впери поглед в него, сякаш старият ръкопис беше виновен за онова, което току-що бе чула.
- Не съществуват оригинали на текстовете от Новия завет?
Томаш направи неопределен жест с ръка във въздуха:
- Никой никога не ги е виждал. Фу! - духна той, сякаш издухваше прашинки. - И ги няма!... С времето изчезнали.
- Така ли? - учуди се Валентина, посочвайки към кодекса пред нея. - И имаме само това... това копие?
- Не - каза лаконично историкът
Валентина смръщи вежди.
- Нямаме копие?
- Не.
Италианката постави ръка върху Codex Vaticanus.
- А това какво е? Плод на въображението?
- Почти - отвърна Томаш и по лицето му се изписа бегла усмивка. - Вижте, не притежаваме оригинали на Новия завет, нито негови копия. Всъщност не притежаваме копие на копието, нито дори копие на копието на копието. - Той постави ръка върху ръкописа до себе си. - Първото достигнало до нас евангелие е това на Марко, написано през 70-те години на I век. Codex Vaticanus е един от най-старите запазени ръкописи с текстове от Новия завет, но датира едва от средата на IV век. С други думи, този кодекс е с триста години по-стар от оригинала на Евангелие от Марко, което го прави n-тото копие на копието на оригиналите, написани от авторите на познатите днес канонични текстове.
- Madonna! - възкликна италианката. - Нямах представа!
Томаш се облегна на креслото, без да сваля поглед от събеседницата си.
- Както навярно предполагате, това е сериозен проблем.
Валентина поклати утвърдително глава; тя беше детектив и добре знаеше колко е важен достъпът до първоизточниците.
- Как можем да бъдем сигурни, че n-тото копие е същото като оригинала?
- Бинго! - извика историкът и удари по масата. - Случвало ми се е да разкажа някаква история на приятелка, тази приятелка да я разкаже на друг човек и този друг да я разкаже на трети, който после идва и я разказва на мен. Когато историята се върна при мен, след като вече бе минала през три последователни филтъра, тя беше различна. Сега си представете какво може да се случи с една история, преписвана безброй пъти от най-различни хора, като първите от тях със сигурност не са били толкова квалифицирани, просто любители. Какви ли промени е претърпяла?