Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Ако това се отнася за вас, наблюдавайте съпротивата в себе си. Наблюдавайте привързаността си към болката. Бъдете много будни. Наблюдавайте особеното удоволствие, което ви доставя да бъдете нещастни. Наблюдавайте натрапчивата потребност да говорите и да мислите за нещастието си. Съпротивата ще престане, ако бъде доведена до съзнанието. Тогава можете да насочите вниманието си към болковото тяло, да присъствате като наблюдатели и да започнете преобразуването му.
Само вие можете да направите това. Никой не може да го направи вместо вас. Но ако имате късмета да срещнете човек с много будно съзнание, ако можете да бъдете с него и да се присъедините към него в състоянието на присъствие, това ще ви помогне и ще ускори процеса. Така собствената ви светлина ще укрепне бързо. Когато в огнището сложите дървото, което току-що се е запалило, до друго, което гори силно, и след малко отново ги разделите, първото ще гори много по-силно от преди. Нали огънят в крайна сметка е един и същ. Една от задачите на духовния учител е да бъде такъв огън. Някои терапевти също са способни да изпълняват тази функция, стига да са се издигнали значително над нивото на ума и да са в състояние да създават и поддържат наситено съзнателно присъствие, докато работят с вас.
ПРОИЗХОДЪТ НА СТРАХА
Казахте, че страхът е част от нашата
дълбоко скрита емоционална болка.
Как възниква страхът и защо има толкова много страх в живота на хората? Не е ли страхът донякъде
здравословна самозащита? Ако не се страхувам
от огъня, може да бръкна в него с ръка и да се изгоря.
Вие не бъркате с ръце в огъня не защото се страхувате, а защото знаете, че ще се изгорите. Страхът не е нужен за избягването на излишната опасност — достатъчни са известна интелигентност и здрав разум. За такива практически неща е полезно да прилагате уроците, научени в миналото. Ако обаче някой ви заплаши с огън или с физическо насилие, възможно е да изпитате нещо като страх. Това е инстинктивно отдръпване от опасността, но не психическото състояние на страх, за което говорим тук. Психическото състояние на страх не е свързано с конкретна, реална, непосредствена опасност. То се явява в много форми: дискомфорт, безпокойство, тревога, нервност, напрежение, ужас, фобия и т. н. Подобен психически страх винаги е свързан с нещо, което може да се случи, а не с нещо, което се случва сега. Вие сте тук и сега, докато умът ви е в бъдещето. Това създава празнота от тревожност. Ако се идентифицирате с ума си и сте загубили връзката със силата и простотата на Настоящето, тази пропаст от тревожност ще бъде ваш постоянен спътник. Винаги можете да се справите с настоящия момент, но не можете да се справите с нещо, което е само проекция на ума — не можете да се справите с бъдещето.
Нещо повече, докато се отъждествявате с ума си, както вече изтъкнах, егото ръководи живота ви. Поради фантомната си природа и въпреки изтънчените му механизми за защита егото е много уязвимо и несигурно и постоянно се възприема като изложено на заплаха. Така е, впрочем, и когато външно егото изглежда много самоуверено. Спомнете си сега, че емоцията е реакцията на тялото към ума. Какво послание получава постоянно тялото от егото, от фалшивото умотворно аз? Опасност, над мен е надвиснала опасност! А каква емоция предизвиква това постоянно послание? Страх, разбира се!
Страхът има разнообразни причини. Има страх от загуба, страх от неуспех, страх да не бъдете наранени и така нататък, но в крайна сметка всички страхове се свеждат до страха на егото от смъртта, от унищожението. За егото смъртта дебне зад всеки ъгъл. В състоянието на себеотъждествяване с ума страхът от смъртта засяга всички страни на живота ви. Например, такова привидно тривиално и “нормално” нещо като натрапчивата потребност да бъдете прави в спора и да докажете, че другият греши — да защитите позицията на ума, с който се отъждествявате — се дължи на страха от смъртта. Ако се отъждествявате с позицията на ума, това означава, че ако сте неправи, себесъзнанието ви, което се опира на ума, е сериозно заплашено от унищожение. Затова вие като его не можете да си позволите да бъдете неправи. Това би означавало смърт. За това са водени войни и са се разпаднали безброй лични връзки.