Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Не съм готова.
- Това си е твой проблем. - Панда се зае да завързва лодката. - Пътьом ще те хвърля на летището „Шривпорт“.
- Няма нужда - преглътна Луси. - Аз оставам тук.
- И как ще изкарваш пари?
Вече трябваше да е решила този проблем, но така и не бе успяла. Макар че не желаеше да го признае, никак не й се нравеше идеята да остане сама в къщата без него. Удивително колко спокойно се чувстваше в компанията на този невероятно тайнствен непознат. Много по-спокойно, отколкото с Тед. С Панда нямаше нужда да се преструва на по-добра, отколкото беше.
Той излезе от лодката.
- Ето какво предлагам. Ако довечера се обадиш на родителите си, ще можеш още малко да попътуваш с мен.
Луси се покатери на пристана.
- Още колко дълго?
- Докато не ми писне от теб - измърмори той, приключил със завързването на лодката.
- Така може би няма да стигна и до следващия град.
- Това е най-доброто, което мога да ти предложа. Помисли си.
Луси почти се зарадва, че той я принуждаваше да направи това, което тя трябваше да стори още от самото начало, затова кимна.
Вечерта тя се опита колкото можа по-дълго да отложи телефонния разговор, суетейки се с различни домакински занимания, докато той не изгуби търпение.
- Обади им се.
- По-късно - смънка тя. - Първо трябва да си събера багажа.
- Страхливка - подсмихна се той презрително.
- А теб какво те е грижа? Това не те засяга.
- Разбира се, че ме засяга. Майка ти беше президент на тази страна. Това е мой патриотичен дълг.
Луси грабна телефона. Докато набираше номера, съжали, че нито веднъж не бе успяла да се добере до телефона му, докато той не я гледаше. Въпреки че излезе на верандата, той я виждаше през прозореца.
Сърцето й се разтуптя, когато чу познатия дрезгав глас на Мат. С усилие преглътна напиращите сълзи.
- Татко...
- Луси! Добре ли си?
- Горе-долу. - Гласът й пресекна. - Съжалявам. Знаеш, че за нищо на света не бих причинила болка на теб и на мама.
- И двамата го знаем. Луси, ние те обичаме. Нищо не може да промени това.
Думите му забиха ножа на вината още по-навътре в раната й. Те й бяха дали всичко, без да очакват нищо в замяна, а ето как тя им се бе отплатила. Преглътна сълзите.
- Аз също ви обичам.
- Трябва да седнем и да обсъдим случилото се. Да разберем защо си се притеснявала да говориш открито с нас за това. Искам да си дойдеш у дома.
- Зная. Как... как са децата?
- Холи ще спи при приятелка, а Шарлот се учи да свири на китара. Андре има гадже, а Трейси ти е много сърдита. Колкото до дядо ти... Можеш да си представиш как е приел случилото се. Предлагам да пийнеш нещо по-силно, преди да му се обадиш. Но първо трябва да поговориш с майка си. Може да си на трийсет и една, но все още си част от това семейство.
Той не би могъл да каже нещо, което да я накара да изпита по-голямо омерзение към себе си.
- Луси? - Беше Нийли. Баща й й бе предал телефона.
- Съжалявам - заяви младата жена припряно. - Наистина.
- Не се тормози за нищо - тутакси отвърна майка й. - Не ме интересува, че си зряла жена. Ние искаме да се прибереш у дома.
- Аз... аз не мога. - Луси прехапа устни. - Бягството ми още не е завършило.
От всички хора Нийли най-малко можеше да оспори това и дори не се и опита.
- Кога мислиш, че ще завърши?
- Аз... още не зная.
-Дай ми да говоря с нея! - чу се в телефона писъкът на Трейси.
- Ние дори не сме подозирали, че си била толкова нещастна - промълви Нийли.
- Не бях. Не бива да мислиш така. Просто... Не мога да обясня.
- Щеше ми се поне да се опиташ.
- Дай ми телефона! - извика Трейси.
- Обещай, че ще се обаждаш - настоя майка й. - И обещай, че ще позвъниш на дядо си.
Преди Луси да обещае каквото и да било, Трейси грабна телефона.
- Защо не ми се обади? За всичко е виновна тази Мег. Нена-ииждам я. Изобщо не биваше да слушаш какво ти приказва. Тя ревнува, защото ти се омъжваш, а тя - не.
- Трейси, зная, че те разочаровах, но вината не е на Мег.
Малката й сестричка Бътън се бе превърнала в осемнайсетгодишен вулкан от страст.
- Как е възможно в една минута да обичаш някого, а в следващата да го разлюбиш?
- Не беше точно така.
- Ти си егоистка. И глупачка.
- Съжалявам, че те разстроих. - Трябваше да приключи с това, преди окончателно да е изгубила смелостта си. - Ще дадеш ли телефона на другите?
През следващите десет минути Луси узна, че Андре все още говори по телефона с Тед, че Холи ще се яви на прослушване за роля в една пиеса, а Шарлот е научила да свири на китара „Пияният моряк“. Всеки разговор беше по-болезнен от предишния. Чак след като затвори, Луси осъзна, че и тримата зададоха въпроса, който не се бяха решили да поставят родителите й.