Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Вече се наслушах на приказки за богати момиченца.
- Казвам това, което мисля.
- По-скоро това, което ти се иска да мислиш.
Той задържа изпитателния си поглед върху нея толкова дълго, че й стана неудобно, после кимна към кануто.
- Помогни ми да го спуснем във водата.
Те преобърнаха кануто и го плъзнаха в езерото. Без да чака покана, Луси грабна едно от веслата и седна в лодката. Тя се надяваше, че той ще се махне, но Панда взе другото весло и се качи в кануто, при това с такава грациозност, че то почти не се разклати.
През следващия час те се плъзгаха по водата, стараейки се да избягват водните хиацинти, с които бяха затлачени блатистите участъци. Докато плаваха от едно уединено заливче към друго под сянката на причудливите кипариси, обвити с испански мъх, двамата почти не разговаряха. Луси крадешком го наблюдаваше. Когато гребеше, мускулите му се напрягаха и изпъваха бялата тениска, така че черните букви на надписа върху гърдите му още повече изпъкваха. Тази тениска не беше сред последните му покупки и навярно е била в една от чантите на мотоциклета, когато Панда е потеглил от Уайнет. По-добре да си бе останала там.
- Онези стикери върху мотоциклета са достатъчно отвратителни - заяви Луси, - но поне отдалеч не се виждат.
Той гледаше към алигатора, който се припичаше на слънцето на отдалечения бряг.
- Обясних ти за онези стикери.
Тя се размърда на седалката, сетне отпусна веслото върху коленете си, оставяйки го той да гребе.
- Ти ми каза, че ги е залепил предишният собственик. Тогава защо не ми позволи да ги махна?
Панда премести веслото от другата страна на лодката.
- Защото ми харесват.
Луси се вторачи намръщено в надписа върху тениската: САМО ПЪРВИЯТ ПЪТ ИЗГЛЕЖДА ИЗВРАТЕНО.
- Подарък ми е - уточни той.
- От Сатаната?
Нещо подобно на усмивка се мярна върху лицето му и изчезна.
- Ако не ти харесва, знаеш какво да направиш. - Той отблъсна поредното валмо от водни хиацинти.
- Ами ако някое дете види тениската?
- Да виждаш деца наоколо? - Панда се намести на седалката. - Караш ме да съжалявам, че изгубих любимата ми тениска.
Тя извърна поглед към носа на лодката.
- Дори не искам да чувам.
- Гласеше: „Изцяло съм за еднополовите бракове, стига и двете кучки да са готини“.
Луси кипна и се извъртя толкова рязко, че кануто се заклати.
- Политическата коректност очевидно е нещо чуждо за теб, но не и за мен. Наречи ме старомодна, но аз мисля, че наистина е важно да се уважава достойнството на всеки човек.
Спътникът й извади веслото от мътната вода.
- По дяволите, жалко, че не взех онази, която купих преди две седмици.
- Огромна загуба, предполагам.
- Искаш ли да знаеш какво пишеше на нея?
-Не.
- Пишеше... - Той се наведе към нея и заговори с бавен шепот, който се понесе над водата. - „Ако те бях застрелял, когато исках, вече да съм те излежал“.
Дотук със задушевните разговори.
Когато се върнаха в къщата, Луси си направи сандвич с продуктите, които бяха купили, взе стара книжка с меки корици, явно забравена от някого, и се затвори в спалнята. Самотата я обгърна като тежко палто. Дали Тед бе предприел нещо, за да я открие? Очевидно не, имайки предвид факта, че не се бе опитал да я спре, когато побягна от църквата. Ами родителите и? Беше се обадила два пъти на Мег от телефона на Панда, така че за Тайните служби нямаше да е трудно да открият местонахождението и.
Ами ако Мат и Нийли вече я бяха отписали? Каза си, че не биха могли да го сторят.
Освен ако не бяха толкова отвратени от нея, че не желаеха да я виждат за известно време.
Не би могла да ги вини.
Нещоо странно се случи през следващите няколко дни. Маниерите на Панда претърпяха значително подобрение. Отначало Луси не забеляза отсъствието на всички онези оригвания, мляскания, шумни сърбания и почесвания. Но когато го видя сръчно да реже парче месо от костта и внимателно да преглъща първата хапка, преди да я помоли за черния пипер, тя се стъписа. Къде се бе дянало дъвченето с отворена уста и използването на опакото на ръката вместо салфетка? Колкото до намеците за сексуално насилие... Той почти не забелязваше, че е жена.
Двамата отидоха в град Маршъл, за да купят храна и други продукти от местната бакалия. Със слънчевите очила, които си купи, шапката, нахлупена ниско над очите, и фалшивия корем, който бе започнала да ненавижда, а и в компанията на Панда, никой не й обръщаше внимание.