Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
-Не.
- Трябва да си напълно сигурна.
- Не съм.
Той се замисли над думите й по-дълго, отколкото Луси очакваше. Най-накрая се надигна от леглото и съблече тениската си през глава.
- Трябва да взема душ. Ако като изляза от банята, тази кърпа все още е на теб, хвърли я.
Това никак не й хареса. Не фактът, че той трябваше да вземе душ - тя отлично знаеше колко потни и мръсни са след дългото пътуване - а това, че разполагаше с повече време за мислене, отколкото смяташе. Дали това беше най-добрият начин да заличи окончателно Тед, или възможно най-лошият?
Вратата на банята хлопна с трясък. Той бе оставил телефона си, което означаваше, че е изтрил евентуално всичко компрометиращо. Луси бързо набра номера.
- Мег...
- Луси? Миличка, добре ли си?
- Аз... Добре съм.
- Защо шепнеш?
- Защото... - Луси замълча. - Ще бъда ли... ами... истинска развратница, ако преспя с някого сега? Имам предвид, след около десет минути?
- Не знам. Може би.
- И аз така си помислих.
- Харесваш ли го?
- Може да се каже. Не е Тед Бодин, но...
- Тогава определено трябва да преспиш с него.
- Иска ми се, но...
- Бъди развратница, Луси. Ще ти се отрази добре.
- Предполагам, че ако наистина исках да ме разубедят, щях да се обадя на някой друг.
- Това трябва да ти говори много.
- Права си. - Водата в банята спря. Панда беше счупил досегашния си рекорд по бързо вземане на душ. - Трябва да вървя - рече Луси припряно. - Ще ти се обадя, когато мога. Обичам те. - Тя затвори.
Вратата на банята се отвори. Ето че и двамата бяха загърнати с протрити кърпи, а кърпата на Панда бе увита толкова ниско, че тя виждаше целия му мускулест корем... и голямата издутина отдолу.
Той държеше в ръка дрехите си, мократа му коса висеше на оплетени кичури, устните му бяха стиснати в нещо като сърдита гримаса. Капки вода блестяха върху гърдите и голите му крака, по които - никаква изненада - нямаше и следа от загрозяващи белези. Удивителното беше, че бяха загорели, имайки предвид факта, че не ги бе излагал на слънце. А още по-изумително беше, че изглеждаше мрачен за мъж, на път да извади късмет с жена.
Кимна към кърпата й.
- Все още размишлявам - оповести тя.
- Не, не размишляваш. Вече си решила. - Той извади портфейла от джоба на дънките, отвори го и извади презерватив. -Имам само един, затова се надявам да се развихриш.
- Може би. А може би не - тросна се тя. - Зависи от настроението ми. - Дръзкият й отговор я въодушеви.
Той пусна дрехите на пода, приближи се към нея и пъхна показалец под плата между гърдите й. Едно дръпване и кърпата падна на килима.
- Време е да вкусим забранения плод - прошепна дрезгаво.
Кой беше забраненият плод? Тя или той? Луси не искаше да мисли, само да чувства. Той сведе глава към рамото й, но тя не възнамеряваше да остава единственият гол човек в стаята, затова смъкна кърпата му. Тя падна между краката й и телата им се допряха.
Устните му докоснаха ключицата й. Леко я гризнаха. Придвижиха се към шията й. Той не се бе обръснал, наболата му брада одраска леко кожата й и по тялото й пробягаха тръпки.
Днес тя бе прекарала няколко часа, притисната към тялото му, и сега, когато бе решила да се впусне в тази авантюра, искаше да го почувства изцяло. Плъзна длани върху гърдите му. Устните му се задържаха под ухото й. Тя не искаше той да я целува, затова се извърна, преди да достигнат нейните устни. Движението разкри шията й и той откликна на поканата.
Много скоро ръката му обхвана гърдата й, палецът му разтърка зърното й. Гореща кръв запулсира във вените й. Той щипна зърното й, а тя - неговото. Дишането му се учести, нейното също. Той обгърна дупето й в шепи, повдигна я и я отнесе до леглото, което тя бе избрала за свое. Никакви целувки. Никакви милувки. Нищо, което можеше да й напомни за Тед.
С една ръка Панда отметна завивките. Когато паднаха върху чаршафите, Луси неволно го одраска. Не й пукаше. Заби пръсти в непокорните му къдрици и ги дръпна, защото й се искаше.
- Оох.
- Без приказки - нареди тя.
- Харесваш го по-грубо, така ли?
Да. Точно това искаше. Никакво внимание или загриженост. Никакви нежни ласки.
Тя плъзна ръце между краката му и го стисна. Не толкова силно, че да му причини болка, но достатьчно, за да го накара да се почувства поне малко уязвим.
- Внимавай - предупреди Панда.
-Ти внимавай - озъби се тя.
Той се надвеси над нея, а ъгълчето на садистичните му устни меко се изви нагоре.
-Виж ти, оказа се пълна с изненади... - И изведнъж прикова китките й към леглото и я притисна върху матрака с тялото си.
Разтърси я опасен трепет.
Той прокара небръснатата си брадичка по зърното й. Възхитително болезненото усещане я накара да ахне. Той отново го направи. Тя се изви под него, разкривайки цялата си уязвимост.