Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Потри горната част на носа си. Извади мобилния от джоба и заобиколи къщата, откъдето тя нямаше да може да го чуе.
Панда продължаваше да настоява да бягат сутрин и въпреки че тя постоянно изоставаше, той се стараеше да не се откъсва по-напред.
- Само за миг да те изпусна от поглед и ти започваш да се тътриш - промърмори той.
Вярно беше. Тя обичаше да се разхожда, за да поддържа формата си, и членуваше в спортен клуб, който посещаваше сравнително често, но не беше запалена по бягането.
- И кога се назначи за мой личен треньор?
Той я наказа, като увеличи темпото. Но накрая все пак се смили и затича по-бавно.
Убеждението й, че Панда не е пълен неандерталец, както той искаше да я накара да повярва, нарастваше едновременно с любопитството й към него и Луси реши да се впусне в разузнавателна експедиция.
- Говорил ли си с гаджето си, откакто си заминал от там, където си бил?
Изсумтяване.
- И между другото, къде е това?
- На север.
- В Колорадо? В Ноум?
- Нужно ли е да говориш?
- Женен? Разведен?
- Внимавай с онази дупка. Ако си счупиш крака, сама ще се оправяш.
Тя пое малко въздух в изгарящите си дробове.
- Ти знаеш доста подробности от живота ми. Справедливо е да зная и аз нещо за теб.
Той отново хукна напред. За разлика от нея, не се задъхваше.
- Никога не съм бил женен и това е всичко, което ще ти кажа.
- Срещаш ли се с някого?
Той я стрелна с поглед през рамо - леко съжалително.
- А ти как мислиш?
- Че от цял отбор с дами, които се борят с алигатори с голи ръце, е трудно да избереш подходяща?
Тя чу някакъв звук - не бе сигурна дали е подхилкване, или предупреждение, че се е наслушал на глупави въпроси - но в крайна сметка научи единствено, че е сам, а нищо чудно да лъжеше за това.
- Много странно - не се предаваше Луси. - Откакто дойдохме тук, маниерите ти значително се подобриха. Сигурно се дължи на блатния въздух.
Той прекоси платното и продължи да тича от другата страна на пътя.
- Въпросът е следният - подхвана тя. - Защо беше нужно да си правиш труда с всичкото онова плюене и чесане, след като, и трябва да призная, че това ме удиви, явно не ти се получава естествено?
Луси очакваше той да подмине въпроса, но се излъга.
- И какво от това? Просто се отегчих, когато разбрах, че си прекалено голяма откачалка, за да те изплаша и накарам да постъпиш така, както е редно.
Никой досега не я бе наричал откачалка, но тъй като обидата идваше от него, не я взе присърце.
- Надявал си се, че когато видя контраста между теб и Тед, ще осъзная от какво съм се отказала и ще се върна в Уайнет.
- Нещо такова. Тед е добро момче и очевидно те обича. Опитвах се да му направя услуга. Спрях, когато осъзнах, че най-голямата услуга, която мога да му направя, е да ти попреча да се върнеш при него.
Думите му бяха толкова близо до истината, че я заболя, и двамата довършиха бягането в мълчание.
Когато се върнаха в къщата, той изхлузи през глава мократа от пот тениска, грабна маркуча и се обля с вода. Косата му полепна по врата на мокри черни кичури; слънчевите лъчи обляха лицето му, когато вдигна глава към небето.
Накрая Панда остави маркуча и избърса с длан водата от гърдите си. Мургавата му кожа, късият прав нос, леко разширен в края, и големите мокри юмруци смущаващо контрастираха със съвършената мъжка красота на Тед. Панда може и да не беше такъв грубиян, за какъвто се представяше, но въпреки това не се вписваше в нейния свят.
Тя осъзна, че го зяпа втренчено, и побърза да отвърне глава. Женското й тяло съвсем явно бе привлечено от това, което виждаха очите й. За щастие, женският й мозък не беше толкова глупав.
Дните се нижеха един след друг, измина седмица, откакто бяха дошли на езерото. Луси плуваше, четеше или печеше хляб - една от малкото храни, които обичаше. Не направи само едно - не се обади на Тед, нито на семейството си.
Всяка сутрин, след бягането, Панда се появяваше в кухнята с мокра от душа коса, с временно пригладени къдрици, макар тя да знаеше, че те много скоро отново ще щръкнат.
Той взе от масата първото, но далеч не и последното, както тя подозираше, от топлите овесени хлебчета, които току-що бе извадила от фурната, разчупи го акуратно надве и намаза всяка половина с една лъжица портокалов мармалад.
- Тед знаеше ли за лекарските ти умения, когато ти позволи да го зарежеш? - попита Панда, след като преглътна втората хапка.