Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Той се занимаваше с мотоциклета - човъркаше нещо по мотора, затягаше и разглобяваше разни части. Гол до кръста, със синя бандана на главата, Панда смазваше и лъскаше, проверяваше нивото на маслото, сменяше спирачните накладки. Слагаше радиото на перваза и обикновено слушаше хип-хоп, освен един път, когато тя влезе вътре и през отворения прозорец чу ария от „Вълшебната флейта“. Когато му го спомена, той я обвини, че му била пипала радиото, и й нареди да смени проклетата станция. От време на време го заварваше да говори с някого по мобилния си телефон, но така и не й се удаде възможност да провери списъка с обажданията му.
През нощта младата жена се заключваше спалнята си, докато той оставаше във всекидневната - понякога гледаше бейзболен мач по телевизора, но по-често седеше на верандата, загледан в тъмните води на езерото. Вцепенението, сковаващо душата й през първите дни, почти бе изчезнало и Луси се улови, че го наблюдава.
Панда вдъхна с пълни гърди мускусното ухание, носещо се откъм езерото. Разполагаше с прекалено време за мислене - твърде много спомени се тълпяха в главата му - и с всеки изминал ден негодуванието все по-надълбоко разяждаше душата му.
Не очакваше тя да издържи повече от няколко часа, а ето че все още бе тук, седем дни след като я бе качил на мотоциклета. Защо тази жена не постъпваше така, както се очакваше от нея? Да се върне в Уайнет или да изприпка у дома във Вирджиния. Беше му все едно къде ще отиде, стига да не е тук.
Не можеше да я разбере. Тя бе разгадала противната сценка с фалшивото изнасилване, която бе разиграл по време на и гората им нощ заедно, и се държеше така, сякаш не чуваше и половината от оскърбленията по свой адрес. Беше толкова овладяна, толкова дисциплинирана. Това, което бе направила и деня на сватбата си, беше съвършено нетипично за нея. При все това... Зад добрите й маниери той улавяше проблясъци на нещо много по-сложно. Тя беше умна, вбесяващо проницателна и твърдоглава като муле. Сенките от миналото не я съпътстваха неотклонно, както него. Можеше да се обзаложи на каквото и да е, че тя никога не се е събуждала с викове. А когато е била все още дете...
А когато е била все още дете, бе постигнала това, което той по бе успял.
Петстотин долара. Толкова бе струвал по-малкият му брат.
Разнесе се крясък на блатна птица и до него сякаш долетя гласът на осемгодишния му брат, докато двамата вървяха по разнебитения тротоар към поредния приемен дом. Настоящата социална работничка се изкачваше по скърцащите стъпала на нерандата пред тях.
- Ами ако отново се напишкам в леглото? - прошепна Кьртис. - Нали затова ни изритаха последния път?
Панда прикри страха си зад прекалената самоувереност пи петнайсетгодишен хлапак.
- Не се тревожи за това, маймунке. - Той ръгна приятелски Къртис в слабичкото му рамо. - Аз ще се събудя посред нощ и ще те заведа в тоалетната.
Ами ако не събуди, както стана миналата седмица? Беше си обещал, че няма да заспива, докато не заведе Къртис да се изпишка, но бе задрямал и на следващия ден старата госпожа Гилбърт казала на социалните да потърсят друг дом за Къртис.
Панда нямаше да позволи нещо да го раздели с по-малкия му брат и заяви на социалната работничка, че ще избяга, ако не са заедно с Къртис. Тя навярно му бе повярвала, защото им намери нов дом. Но го предупреди, че няма повече семейства, желаещи да вземат и двамата.
- Страх ме е - прошепна Къртис, когато стигнаха до верандата. - Теб страх ли те е?
- Мен никога не ме е страх - излъга той. - Няма от какво да се боим.
Но бе сгрешил.
Панда впери поглед в тъмната вода. Луси е била на четиринайсет, когато майка й е умряла. Ако двамата с Къртис бяха срещнали Мат и Нийли Джорик, сега брат му щеше да е жив. Луси бе успяла да направи това, в което той се бе провалил - да опази живота на сестра си - и сега Къртис лежеше в гроба, докато сестрата, която Луси бе защитила, се подготвяше да постъпи в колеж.
Когато е бил само на десет, Къртис се бе забъркал с някаква банда, което Панда можеше да предотврати, ако не беше в трудововъзпитателно училище. Оттам го пуснаха колкото да отиде на погребението на брат си.
Примигна мъчително. Спомените за Къртис само отключиха и други спомени. Щеше да му е по-лесно да не мисли, ако имаше музика, с която да ги заглуши, но не можеше да слуша драматични произведения като „Отело“ и „Борис Годунов“ или други опери, докато Луси е наоколо. Или който и да било друг.
Искаше му се тя да дойде и да поговори с него. Искаше тя да е наблизо; искаше да е надалеч. Искаше тя да си тръгне, да остане, да си свали дрехите... Не можеше да се избави от това желание. Да е по цял ден с нея, би било изпитание за всеки мъж, особено за толкова сладострастно копеле като него.