Ловецът на глави
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #17
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-903-6
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ловецът на глави». Краткое содержание книги:
След като обува изработените ръчно обувки „Джон Лоб“ и пъха своя тунингован „Колт“, модел 1911 г., в кобура, облича любимото си палто от викуня,ексцентричният специален агент на ФБР Алойшъс Пендъргаст, се присъединява към лейтенант Винсънт Д’Агоста, от Нюйоркското полицейско управление, за да участва в разследване на убийство.
Жертвата е Грейс Озмиян, дъщеря на ИТ-милиардера Антон Озмиян, която е обезглавена. Видна наркоманка и купонджийка, а баща й се ползва със славата на „първокласен мръсник“, така че полицията не може да се оплаче от липсата на заподозрени. Убиецът, на когото лепват прякора Ловеца на глави не се спира: следва адвокат на мафията; двойка, която ограбва хора с проблемни ипотеки и колкото и да е странно, една нигерийка, носителка на Нобеловата награда за мир. Романът е един от най-добрите в поредицата за Пендъргаст. Заплашвани от скрита зад всяка сянка смърт, героите и читателите нямат миг спокойствие.
— Винсънт? – каза в слушалката. – Моля те, нека се срещнем край редовата къща на Кантучи. Готов съм за онази обиколка, която спомена.
Прибра телефона, облече палтото от викуня{10} и излезе от апартамента.
11.
На Д’Агоста въобще не му беше приятно да се връща отново на местопрестъплението, където беше убит Кантучи, и то на практика посред нощ, дори и заради Пендъргаст, който най-накрая се беше съгласил да проучи мястото. Сержант Къри му отвори входната врата и миг по-късно Д’Агоста видя огромния ретро „Ролс-Ройс“ на Пендъргаст да се плъзга и спира край бордюра. Проктър беше зад волана.
Пендъргаст се промъкна край Къри.
— Добър вечер, скъпи Винсънт.
Те тръгнаха надолу по коридора.
— Виждаш ли всички тези камери? – попита Д’Агоста. – Извършителят е хакнал охранителната система и е обезвредил всички аларми.
— Бих искал да видя доклада.
— Ще ти уредя пълен комплект – обеща Д’Агоста. – Криминалистични находки, косми и фибри, латентни пръстови отпечатъци – с една дума, всичко. На излизане сержант Къри ще ти ги даде.
— Прекрасно.
— Проникването е станало през входната врата – продължи лейтенантът. – Хакнатата охранителна система я е отворила. Извършителят е шарил из цялата къща. Ето как са се развили събитията според онова, което успяхме да установим. Изглежда, че докато убиецът е бил в антрето, Кантучи се е събудил. Смятаме, че е отишъл при екрана за видеонаблюдение и е видял този тип долу. Сложил си е халата и е взел пистолета – 9-милиметрова „Берета“. Сметнал е, че нападателят ще се качи с асансьора, затова когато пристигнал, пробил със стрелба много дупки във вратата. Обаче убиецът го изпързалял, защото изпратил асансьора празен. Затова Кантучи, вероятно след като отново е проверил екрана на камерите за видеонаблюдение, слиза на третия етаж, където типът бърника сейфа, в който е неговата цигулка „Страдивариус“. Тук Кантучи е нападнат от засада, убит с три стрели, изстреляни в бърза последователност. И трите пронизват сърцето. След това извършителят го обезглавява. Ако се вярва на съдебния патолог, на практика в мига, в който сърцето му спира да бие.
— Процесът трябва да е бил твърде кървав.
Д’Агоста не беше сигурен какво иска да каже Пендъргаст с това, и го пусна край ушите си.
— След това извършителят се качва на тавана, където се намира сейфът с охранителната система, отваря го, използвайки хакнатия код, изважда твърдите дискове и си тръгва. Отново използва входната врата, за да излезе. Според нашия експерт само служител или бивш служител на фирмата, инсталирала охранителната система, може да го е извършил. Всичко е в доклада.
— Много добре. Тогава хайде да започваме. Етаж по етаж и моля, всички помещения на съответния етаж, дори нищо да не се е случило в тях.
Д’Агоста поведе Пендъргаст през кухнята, след това през всекидневната на първия етаж, като по негова молба отваряше всички шкафове. Качиха се по стълбите на втория етаж, обиколиха и него, след което дойде ред и на третия. Това беше мястото, където се бе разиграла по-голямата част от екшъна. В задната част на тясната редова къща имаше две помещения, а отпред голяма всекидневна.
— Убийството е извършено при вратата за музикалния салон – каза Д’Агоста и посочи стената, където се бяха забили стрелите. На нея се виждаше широк кървав водопад, стекъл се от останалите пукнатини по облицованата с ламперия стена, и голяма локва засъхнала кръв върху килима под мястото. Тук Пендъргаст спря и коленичи. С помощта на фенерче-писалка се зае да я проучва, като от време на време вадеше от джоба си малка епруветка, отскубваше нещо с пинсетите и го пъхаше вътре, след което я затваряше със запушалка. След това проучи килима и следите от стрелите с лупа, закрепена на окото. Д’Агоста не си направи труда да му припомни, че криминалисткият екип вече е преровил внимателно всичко, защото беше виждал Пендъргаст да изважда пресни доказателства дори от най-грижливо прочесаното местопрестъпление.
След като свърши с мястото на убийството, Пендъргаст продължи в мълчание грижливо да проучва музикалния салон, сейфа и останалите две помещения на този етаж в редовата къща. След това продължиха към горните етажи, а после се качиха на тавана. Агентът отново се озова на четири крака в праха пред и във сейфа на охранителната система, събираше и прибираше в епруветки доказателства.
Накрая се изправи наполовина под ниския таван.
— Любопитно – измърмори той. – Наистина много любопитно.