Ловецът на глави
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #17
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-903-6
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ловецът на глави». Краткое содержание книги:
След като обува изработените ръчно обувки „Джон Лоб“ и пъха своя тунингован „Колт“, модел 1911 г., в кобура, облича любимото си палто от викуня,ексцентричният специален агент на ФБР Алойшъс Пендъргаст, се присъединява към лейтенант Винсънт Д’Агоста, от Нюйоркското полицейско управление, за да участва в разследване на убийство.
Жертвата е Грейс Озмиян, дъщеря на ИТ-милиардера Антон Озмиян, която е обезглавена. Видна наркоманка и купонджийка, а баща й се ползва със славата на „първокласен мръсник“, така че полицията не може да се оплаче от липсата на заподозрени. Убиецът, на когото лепват прякора Ловеца на глави не се спира: следва адвокат на мафията; двойка, която ограбва хора с проблемни ипотеки и колкото и да е странно, една нигерийка, носителка на Нобеловата награда за мир. Романът е един от най-добрите в поредицата за Пендъргаст. Заплашвани от скрита зад всяка сянка смърт, героите и читателите нямат миг спокойствие.
— Откъде знаеш всичко това?
— Скъпи Винсънт, няма как да се е случило по друг начин! Целият този сценарий е бил разигран професионално от човек, който до края е останал спокоен, методичен и не е бързал. Това не е професионален убиец, а много по-обигран човек.
Д’Агоста сви рамене. Ако Пендъргаст искаше да поеме по допирателна – това си бе негово право и нямаше да е за първи път.
— Тогава нека те питам още веднъж: ако си прав за телефона, защо просто не го е убил в леглото?
— Защото целта му не е била просто да убие.
— А каква?
— О, Винсънт, точно това е въпросът, на който трябва да отговорим.
12.
В шест часа сутринта Антон Озмиян закусваше в своя кабинет – чаша органичен чай пу ер{11}, два бъркани белтъка от гледани на свобода индийски бегачи{12} и трийсет грама черен шоколад със 100 % съдържание на какао. От десет години закуската му не се беше променяла. В течение на деня той трябваше да взима множество трудни решения, затова като един вид компенсация се опитваше да организира останалата част от живота си колкото може по-свободна от избори и това започваше още с неговата закуска.
Хранеше се сам в огромния кабинет с изглед към големия воден простор на река Хъдсън, която течеше в червеникавата светлина преди изгрева, наподобяваща пласт течен метал. Чу се тихо почукване и влезе асистент, който носеше купчината сутрешни вестници, той я остави на гранитното писалище и след това безмълвно излезе. Озмиян взе да ги прехвърля, поглеждайки заглавията в обичайния порядък: „Уолстрийт Джърнал“, „Файненшъл Таймс“, „Ню Йорк Таймс“ и „Ню Йорк Поуст“.
„Поуст“ беше последен в неговия списък и той го четеше не заради стойността на новините в него, а от чисто антропологически интерес. Когато погледът му падна върху първата страница с обичайното заглавие, набрано с кегел два и половина сантиметра, той замръзна на място.
УБИЙСТВО НА ПЪТЯ
Пияната дъщеря на Озмиян бяга,
след като причинява катастрофа